Сп. „Етически изследвания“, бр. 10, кн. 1/2025

ПРЕПОДАВАНЕТО ПО МЕДИЦИНСКА ЕТИКА МЕЖДУ ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19 И

ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ: ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ОПИТ

АТАНАС АНОВ

Медицински Университет – Плевен

atanas.anov@mu-pleven.bg

TEACHING MEDICAL ETHICS BETWEEN THE COVID-19 PANDEMIC AND

ARTIFICIAL INTELLIGENCE: REFLECTIONS FROM TEACHING PRACTICE

ATANAS ANOV

Medical University – Pleven

Abstract

The COVID-19 pandemic caused rapid changes in the education sector towards online education. Shortly after, Artificial Intelligence began to assert its presence in the educational system. This report aims to reflect on 1) personal experience regarding the consequences of online teaching in medical ethics caused by the COVID-19; 2) the challenges posed by AI in higher education. A Google Scholar search using keywords “Cheating,” “Exam,” and “University” (2019–2024) shows 17,100 results in English and 30 in Bulgarian. The trend of cheating during exams is on the rise, AI proves to be a convenient tool for this purpose. Currently, there is no regulatory framework in higher education addressing the use of AI. UNESCO’s recommendations on integrating AI could assist higher education institutions in establishing an ethical framework for the use of AI by both faculty and students.

Keywords: COVID-19; online education; Artificial intelligence, UNESCO, medical ethics.

Въведение

Пандемията от COVID-19 завари неподготвени за реакция всички сектори в обществото: култура, образование, здравеопазване, бизнес, туризъм и др. Здравеопазването първо реагира на кризата поради своите професионални компетенции. Другите сектори трябваше да се адаптират към новата обстановка възможно най-бързо. Секторът на образованието премина към обучение в онлайн среда. В това ново пространство не всички учители се чувстваха комфортно. Не всички учители знаеха как да се ориентират в него. Цялата новост на онлайн преподаването изискваше адаптация, която, за да се случи бързо, наложи да се правят много компромиси, които имат своите тежки последствия за образованието. Въпреки това пандемията отмина и на сцената се появи Изкуственият интелект (ИИ), който много лесно направи своята заявка за навлизане в сферата на образованието.

Настоящата статия има за цел да коментира и представи личен преподавателски опит от последствията на онлайн преподаването по медицинска етика, породени от пандемията от COVID-19 и предизвикателствата на ИИ, навлизащ във висшето образование. Начална отправна точка на анализа е хипотезата, че комбинираното въздействие на пандемията от COVID-19 и бързото навлизане на езиковите модели на изкуствения интелект в образователния процес поставят преподавателите пред нов тип етически предизвикателства. Тези предизвикателства засягат както методологичните подходи към преподаването, така и формирането на академични и институционални регулации, които да гарантират съответствие с основните принципи на етичността, академичната почтеност и професионалната отговорност в обучението.

За разгръщане на хипотезата се използва смесен изследователски подход, като се анализират данни от социологически проучвания и се прилага философска рефлексия върху етическите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19 и навлизането на изкуствения интелект в преподаването на медицинска етика.

Онлайн среда – terra incognita

Ограниченията, идващи от пандемията и мерките за справянето с нея, имат последствия за образованието, тръгващи още от началния етап на образователната система. Алексиева посочва, че за преподаването в условия на пандемия се ограничават възпитателното въздействие на учителя и на училището (Алексиева, 2023). Изследването на Алексиева показва една интересна разлика, която се получава при родителите и учениците. Родителите са доволни от това как е организиран учебният процес в онлайн среда, докато учениците – не. На въпрос, засягащ удовлетвореността на родителите от организацията и провеждането на образователен процес в извънредна ситуация, 45,5 % от респондентите посочват отговор „в голяма степен“ и 9,1% – „в много голяма степен“ на удовлетвореност. Родителите, неудовлетворени от това как е организиран учебният процес, са 27,3%, а неудовлетворени „в много ниска степен“ – 9,1% (Алексиева, 2023). На въпроса „Как реагира детето/децата Ви на обучението от разстояние в електронна среда?” по-голямата част от родителите (72,7%) отговарят, че на техните деца не им харесва обучението в електронна среда, докато само 18,2% харесват тази форма на обучение, а 9,1% са безразлични (Алексиева, 2023).

По отношение на опита на преподавателите за работа в електронна среда анкетното проучване на Алексиева показва, че по-голямата част от респондентите (76,5%) имат богат опит за извършването на такава дейност. Останалата част от респондентите (23,5%) показват, че те имат някакъв опит за работа в електронна среда (Алексиева, 2023). Зададените въпроси, посочва Алексиева, не дават яснота откъде преподавателите имат този опит. Отговорът на последния въпрос е от значение за цялостното осмисляне на преподаването в електронна среда (онлайн преподаването). Последното е изцяло нова среда, която тепърва ще бъде изучавана от педагози и психолози, за да се формират различни методологии на преподаване.

Първите стъпки са направени. Платформата Lecturio предоставя различни инструменти за учене и електронно съдържание по различни дисциплини, които са разработени от преподаватели от цял свят [1]. Lecturio е предимно ориентирано към преподаването в специалностите по медицина и медицинска сестра. Това, което прави впечатление във видеосъдържанието, е, че един курс е създаден от поредица кратки видеа, които представят разглеждания проблем, включително и в курсовете по медицинска етика. Краткотрайността на всяко видео съвпада със съвременната мода на видео съдържанието в социалните мрежи (най-вече Tik Tok). То може да бъде характеризирано с точност, краткотрайност и яснота. Когато представиш дадено учебно съдържание в поредица от кратки видеа, това ще позволи на обучаващия се по-лесно да задържа вниманието си върху изучаваната тема. На ниво висше образование проучване на студентското мнение показва именно интерес в тази посока. Студентите са на мнение, че предпочитат дългата лекция да бъде разделена на по-малки части (Желев, Илиев, и Илиева, 2024). Този интерес лесно може да бъде разбран в контекста на точните науки. Интересно би било да се провери дали това е така в сферата на хуманитаристиката, където нивото на абстрактно мислене, често надхвърля това в точните науки. Медицинската етика е на границата между точността и абстракцията. Като дисциплина, базирана на философията, тя няма как да не работи с абстрактни понятия и концепции. Като дисциплина, изучавана от студенти, които са ориентирани към точни науки (биология, химия), те търсят точен и ясен отговор. Така че кратки видеа, които да обяснят какво представлява даден проблем в медицинската етика, имат своите ползи за студенти, които не се чувстват добре в сферата на хуманитаристиката.

Друг интересен момент в платформата на Lecturio е, че към всеки курс има база данни с въпроси, които са били засегнати в разглежданата тема. Ако изпитната форма е тест, то този подход е удачен с това, че помага на студента да изгради своята представа какъв тип въпроси могат да му се паднат в деня на изпита. Важно е да се подчертае, че преподавателите трябва да обърнат специално внимание на студентите, че въпросите, които ще решават, са примерни и няма да им се паднат в деня на изпита. Това уточнение е необходимо, тъй като студентите лесно могат да се заблудят, че в деня на изпита ще имат същите въпроси, както в примерния тест.

Интересно е да се проследи какво е мнението и на студентите, които се обучават в професиите от направление „Здравни грижи“. Проучване на Ива Томова, направено за периода март – април 2022 г. успява, да обхване мнението на студентите от три програми в направление „Здравни грижи“ в университета „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Бургас. Обхванати са общо 74 студенти, като повечето от тях са от специалност „Медицинска сестра“ – 53%. Другите специалности се подреждат както следва: „Лекарски асистент“ – 33%; „Акушерка“ – 14% (Томова, 2022). Три от направените извода в това изследване са от особено значение, най-вече за специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“. Томова посочва следните факти:

1. Една трета от респондентите са на мнение, че онлайн формата на обучение е понижила качеството на образователния процес.

2. Налице е разминаване между очакванията на студентите за повече практическа подготовка в обучението и реално осъщественото обучение по време на пандемията.

3. Несигурност и неточност на студентите при извършване на манипулациите и затруднена комуникация между здравен специалист и пациент по време на практическите изпити по профилиращите учебни дисциплини (Томова, 2022).

По отношение на т. 1, въпреки малкия дял от студентите, които са на мнение, че има спад в качеството на образователния процес, той не трябва да бъде пренебрегван. Внедряването на нови технологии винаги започва с крачка – две назад, за да може да се настрои технологията по-добре към средата, в която се очаква да работи. Онлайн преподаването в професионални направления като „Здравни грижи“ нямаше тази възможност, най-вече по отношение на практически ориентираните дисциплини. Повечето от тях са свързвани с обучението на студентите да извършват манипулации върху пациенти. Преподавателят в повечето случаи няма възможност сам да демонстрира дадената манипулация. По време на присъствено обучение в такъв тип занятия се осъществяват по-лесно поради използването на манекени или студентите тренират манипулацията един на друг. Онлайн обучението отнема тази възможност. Това до известна степен обяснява извода на Томова, който посочихме в т. 2. Практическото обучение на студентите в специалност „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ започва на ранен етап. Прекият личен опит с манекен под формата на симулационно обучение или в съдействие с друг студент е от съществено значение за бъдещата им практика. Чрез него студентите могат да формират необходимите им умения за различните манипулации, което им позволява да са по-уверени в своите действия спрямо пациентите (вж. т. 3).

Преподаването на медицинска етика в онлайн среда се осъществи сравнително бързо. Необходимите материали бързо се качиха в платформа за дистанционно обучение, за да са достъпни за студентите. Основната трудност беше ангажирането на студентите в онлайн дискусии по различните казуси. Онлайн преподаването поставя студентите в комфортната позиция да присъстват на занятието, без да са активни участници в него и винаги да могат да се оправдаят с лош интернет или проблем с устройството.

Коментирайки обучението в онлайн среда, следва да се обърне внимание на опитите за преписване по време на различните форми на контрол – текущи колоквиуми през семестъра и изпити. Търсене в Google Scholar с ключови думи Cheating, Exam, University за периода 2019 – 2024 г. показва около 17100 резултата на английски и около 30 на български език, които коментират проблема. Проучването на Нютън и Есекс, тип „систематичен преглед“, относно това колко чести са опитите за преписване по време на онлайн изпити, успява да идентифицира 19 проучвания по темата или сходна тема с общ брой участници 4672. Проучването им достига назад във времето до 2012 г. (Newton, and Essex, 2024). Резултатите не са изненадващи, но въпреки това са етически смущаващи. Нютън и Есекс посочват, че 42,5% от участниците са участвали в различни форми на преписване. По въпроса каква е ситуацията във връзка с проблема с преписването по време на онлайн изпит преди COVID-19 и по време на пандемията, изследователите достигат до следните резултати: преди COVID-19 29% от участниците докладват за преписване по време на онлайн изпит; по време на пандемията – 54,7%. Нютън и Есекс посочват, че е трудно да се систематизират резултатите относно основните мотиви за преписване, но на преден план излиза идеята, че повечето студенти биха преписали на изпит само защото имат такава възможност (Newton and Essex, 2024).

От COVID-19 – във времето на изкуствения интелект

Пандемията постепенно отмина, оставяйки света променен. Образованието бързо се върна към традиционното функциониране, но този път трябваше да се научи да живее с последствията от взетите решения по време на COVID-19. И докато се случваше това, на сцената се появи изкуственият интелект (ИИ). Той се появи ударно и гръмко, благодарение на големите възможности на езиковия модел Chat-GPT. Всички тестваха способностите му и се забавляваха с грешките му. Chat-GPT бързо си проправи път в различните сфери и се настани удобно в ежедневието ни.

Имаме ли регулация или ръководства за това как да внедрим такава технология в нашия живот? ЮНЕСКО представя етическа рамка за развитието и интеграцията на ИИ, приета през 2021, която е насочена към съхраняване на положителните достижения на човечеството (напр. култура, наука, изкуство). В Recommendation on the Ethics of Artificial Intelligence организацията очертава ключови цели, принципи и ценности, които трябва да ръководят държавите, институциите в тях, частния сектор и обществото като цяло при формулирането на политики и регулации за употребата на ИИ. Основната идея е да се постигне баланс между технологичния напредък и защитата на фундаменталните човешки права, защита на околната среда и социалното равенство (UNESCO, 2022).

Можем да обобщим основните цели на документа, както следва:

• гарантиране на защита на правата на човека, човешкото достойнство и равенството;

• опазване на околната среда, биоразнообразието и екосистемите;

• насърчаване на мултидисциплинарен диалог и консенсус относно етическите предизвикателства;

• осигуряване на равен достъп до иновации и знания в сферата на ИИ.

В основата на тези цели стоят ценности като:

• защита на правата на човека;

• опазване на околната среда;

• приобщаване и културно многообразие;

• справедливост и социална солидарност.

При реализирането на набелязаните цели трябва да се съблюдават принципи като този за пропорционалност и ненанасяне на вреда, който показва, че работата с ИИ следва да се подлага на задълбочена оценка на риска, за да се минимизира възможността за негативни последици. Поради това на следващо място е очертан и принципът за безопасност и сигурност, който трябва да гарантира защитата на личните данни и предотвратяването на нежелани вреди, особено спрямо уязвимите групи от обществото. Другите принципи са: справедливост и недискриминация; устойчивост; човешко наблюдение и решителност; прозрачност и обяснимост; прозрачност и отчетност; отговорност; информираност и грамотност; многостранно и адаптивно управление и сътрудничество (UNESCO, 2022). Два от принципите имат нужда от допълнително изясняване. Принципът за човешко наблюдение и решителност в тази му формулировка е труден за разбиране, тъй като вече има действащи системи за наблюдение на населението. Това, което ЮНЕСКО визира с принципа, е позитивният смисъл на наблюдението на населението, а именно, че човекът трябва да наблюдава работата на ИИ и какви решения взима ИИ. Отговорността за взетото решение в крайна сметка ще е на наблюдаващия го. Поради това решенията на ИИ за някои действия трябва да бъдат ограничени. Например ИИ трябва да бъде ограничен по отношение на решенията, засягащи края на човешкия живот при терминално болни пациенти.

Другият принцип, който има нужда от пояснение, е принципът за информираност и грамотност. Той изисква обществена осведоменост за технологиите за ИИ. Чрез тях обществото ще има правилно разбиране за това как те работят; ще има правилно разбиране защо различните по вид данни са важни (ценни) за нас. Това трябва да се популяризира чрез отворено и достъпно образование, дигитални умения, обучение в етика на ИИ, медиите, литературата. Обучението може да се извършва съвместно от обществения (държавен) и частен сектор (UNESCO, 2022).

Обясненията дотук са важни с оглед на това, че ИИ навлиза изключително бързо в образованието от всички възможни врати, но не и от тази на самото образование. Внедряването на Chat-GPT в образованието не е задължително лоша идея. В сравнение с интернет сайт Wikipedia, който остави лоша следа в сферата на образованието след появата си през 2003 г., днес сме в удобната позиция да се подготвим предварително и да вземем решение дали искаме да интегрираме ИИ в сферата на образованието (Анов, 2023). От ЮНЕСКО посочват, че Chat-GPT може да се използва за много неща, но ключовият момент в техните препоръки е, че Chat-GPT трябва да се използва с внимание и креативност (Sabzalieva and Valentini, 2023). Освен базисни познания какво представлява Chat-GPT, студентите трябва да имат и умения етически да използват и управляват ИИ. Преподавателите трябва да разработят политики в рамките на институцията за използване на Chat-GPT за изследователска работа, извършвана от студентите (Sabzalieva and Valentini, 2023). Независимо дали една образователна институция желае, или не желае да внедри Chat-GPT в обучението на своите студенти, тя трябва да е свободна да направи такъв избор и съответно да разработи заедно с участието на студентите политиките и правилата за използването на тази технология. Ако институцията не желае да работи с нея, то правилата трябва да включват санкция спрямо студентите, които използват Chat-GPT неправомерно (Анов, 2023).

Повечето образователни институции нямат регламенти за използването на Chat-GPT. Това позволява на студентите да го използват както намерят за добре. Chat-GPT може да бъде използван от студентите по медицина в курса по медицинска етика. Този курс предполага анализ на казуси. Проучване, направено през февруари и април 2023 г. показва, че Chat-GPT може да прави анализ на морален проблем в специализирания дискурс на медицинската практика, като ползва различни методологии за анализ (Anov et al., 2023a). За извършването на тестовете е използван казус, засягащ сифилис експеримент в Таскеги, Алабама, САЩ (Anov et al., 2023b). При тестването на уменията на Chat-GPT за анализ на казус през февруари 2023 г., Chat-GPT използва 6-стъпкова методология за анализ на казус. През април същата година прилага 4-стъпкова методология за анализ на казуси, разработена в Медицински университет – Плевен. Независимо от методологията за анализ, която ползва Chat-GPT, последният успешно набелязва основни етически проблеми, напр. права на човека, информирано съгласие и други (Anov et al., 2023b). Chat-GPT дори отразява значимостта на Нюрнбергския кодекс и Декларацията от Хелзинки по отношение на дадения казус [2, 3]. Същностен момент в разбирането как работи Chat-GPT е това, че технологията е базирана на езиков модел. Като такъв, Chat-GPT следва инструкциите, които са му дадени. Ако му се подаде проста инструкция, той я изпълнява. Ако тази задача е създаването на текст, като например анализ на казус от сферата на медицинската етика, Chat-GPT ще създаде успешно такъв текст. Създаденият текст лесно може да бъде разпознат като създаден от ИИ чрез технологии като GPTZero. Последният е технология за засичане на текстове, които са генерирани от ИИ (Anov et al., 2023b).

В интернет пространството е пълно с безплатни инструменти като GPTZero, които могат да помагат на преподавателите при проверката на студентски разработки. С тези инструменти също трябва да се внимава. И те изискват етическа употреба от преподавателите. Каква следва да бъде тя?

На първо време, преподавателите не трябва да се доверяват напълно на оценката, която технологиите за засичане на текст, генериран от ИИ представят. За тези технологии не е ясно какви критерии използват за засичането на текст, генериран от ИИ. Това довежда до ситуации, в които един и същи анализ на казус от студент, преминал за оценка през няколко технологии за засичане на текст, генериран от ИИ със свободен достъп, може да бъде оценен като „изцяло генериран от ИИ“ от един инструмент, и като „изцяло генериран от човек“ от друг инструмент. Това поставя преподавателите в неудобна позиция, тъй като възможните критерии за оценка на една студентска разработка намаляват.

На второ място, независимо как работи технологията за засичане на текст, генериран от ИИ, преподавателите трябва да са наясно, че не бива да осланят своята преценка за работата на студента само и единствено на дадената оценка от технологиите за засичане на текст, генериран от ИИ, особено когато от нея може да зависи кариерното или академичното развитие на друг човек. Този критерий стои като важна бележка при използването на QuillBot[4]. Това допълнително изискване прави работата на преподавателите още по-трудна.

В заключение, пандемията от COVID-19 и бързото навлизане на ИИ в образователния процес очертават нова реалност за преподаването на всички нива на образователната система. Направените компромиси по време на пандемията предоставиха по-голяма свобода на ученици и студенти. Тази свобода често използва възможностите на ИИ, без да има налични регулации за употребата му, което има своите нежелани последствия (напр. повишаване на случаите на преписване или създаване на текстово съдържание от ИИ). Липсата на нормативна рамка и информираност за интегриране на ИИ в образованието ще създават допълнителни препятствия за преподавателите при разработването на нови методологии за преподаване в онлайн среда. За преодоляването на тази трудност би помогнало създаването на систематична етическа оценка за това как ИИ влияе върху образователния процес и академичната почтеност. Личният опит на преподавателите от различните нива на образователната система би помогнал за натрупването на емпирични данни относно онлайн преподаването и употребата на изкуствен интелект.

БЕЛЕЖКИ

[1] Lecturio. URL https://www.lecturio.com/about-us/

[2] Нюрнбергски кодекс (1947 г.) е първият документ, който залага етическите стандарти за провеждането на медицински експерименти с участието на човешки същества.

[3] Декларация от Хелзинки (1964 г.), приета от Световната медицинска асоциация, е съвременният документ, който регламентира етическите стандарти за провеждане на медицински експерименти с участието на човешки същества.

[4] QuillBot е онлайн инструмент, изграден на базата на ИИ, който се използва с цел перифразиране на текст, като запазва основното значение на текста. С него може да се засича текст, генериран от ИИ. URL https://quillbot.com/.

ЛИТЕРАТУРА

Анов, А. (2023). От Wikipedia до Chat-Gpt, разглеждане на проблема за изкуствения интелект в образованието чрез насоките на ЮНЕСКО. – В: Н. Михайлова и С. Акън (Ред.). Сборник Доклади – Четвърта Международна Конференция Здравните Грижи – Принос За Качеството на Живот. Варна: Медицински университет – Варна, 296-303.

Алексиева, М. (2023). Предизвикателства пред учителя в началния образователен етап в условия на пандемия и учене от разстояние в електронна среда. – В: Международна научна конференция „Черно море – врата и много мостове“, 10-11 юни, 2022. Бургас: Бургаски свободен университет, 380-389. ISBN: 978-619-253-017-4.

Желев, Ж., Илиев, Д. и Илиева, Д. (2024). Подходи по време на лекция – нагласи на преподаватели и студенти. – В: Втора национална научно-практическа конференция „Дигитална трансформация на образованието – проблеми и решения“, 25 – 26.04.2024 г. Русе: Русенски университет, 46-50. ISSN 3033-0629. Достъпно на адрес: https://www.conf-dte.bg/docs/2024/p-7.pdf.

Томова, И. (2022). Онлайн обучение по време на пандемия – преимущество или недостатък за студентите. – В: Управление и Образование, Vol. 18 (5), 50 – 54.

Anov, A. Statev, K., Stateva, A., Seizov, A., Aleksandrova-Yankulovska, S. (2023a). Can ChatGPT Follow an Algorithm for Ethical Decision-Making in Public Health? European Journal of Public Health, Volume 33, Issue Supplement_2, October 2023, ckad160.1284, https://doi.org/10.1093/eurpub/ckad160.1284.

Anov, A., Aleksandrova-Yankulovska, S., Stateva, A., Seizov, A., Statev, K. (2023b) On the Application of AI in Ethical Decision-Making in Research Ethics and Ethics Education. European Journal of Public Health, Volume 33, Issue Supplement_2, October 2023, ckad160.293, https://doi.org/10.1093/eurpub/ckad160.293.

Newton, P. M. and Essex, K. (2024). How Common Is Cheating in Online Exams and Did it Increase during the COVID-19 Pandemic? A Systematic Review. Journal of Academic Ethics, 22(2), 323-343.

Sabzalieva, E. Valentini, A. (2023). ChatGPT and Artificial Intelligence in Higher Education: Quick Start Guide.

UNESCO. Recommendation on the Ethics of Artificial Intelligence. Published in 2022 by the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization.