Сп. „Етически изследвания“, бр. 9, кн. 2/2024

Отзив за събитие

XIX НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ЕТИКА

АГЛАЯ ДЕНКОВА

Институт по философия и социология, Българска академия на науките

aglaya.denkova@gmail.com

Event Review

XIX^th NATIONAL CONFERENCE ON ETHICS

AGLAYA DENKOVA
Institute of Philosophy and Sociology, Bulgarian Academy of Sciences

На 16-17.11.2023 г. се проведе XIX Национална конференция по етика, като тазгодишната тема беше “Емпатия и насилие в съвременното общество”. Организатор на конференцията е секция “Етически изследвания”, Институт по философия и социология, БАН. Самата конференция се проведе в Централната сграда на Българската академия на науките, зала „Проф. Марин Дринов“.

Националните конференции по етика се провеждат ежегодно от 2004 г. насам, а първоначалната идея за тях се заражда благодарение проф. дфн Васил Проданов, като се реализира със сътрудничеството между секция „Етика“ при ИФС-БАН и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[1] Основните цели на конференциите са обединяването и разширяването на етическата общност в България, както и обогатяването на етическия дебат в обществото. Всяка от конференциите е тематична – предлагат се актуални и проблематични за българската етика въпроси, които предполагат и интердисциплинарност. Това спомага за разнообразното участие на видни специалисти от множество научни полета, сред които философия, социология, психология, право, история, политология, икономика, антропология и др. Резултатите от продуктивните диалози са и основа за публикуване на изследванията на докладчиците в рецензираното електронно академично списание „Етически изследвания“[2] с отворен достъп, осигурявайки видимост на техния принос към съвременния етически дискурс.

За пореден път секция „Етически изследвания“ успя да обедини видни изследователи от цяла България, както и да даде поле за изява и на тези, които тепърва откриват интереса си и желаят да развият потенциала си в сложното поле на етиката. В XIX Национална конференция взеха участие общо 39 учени от Българска академия на науките, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тракийски научен институт, Технически университет – София, Нов български университет, Център за демографски изследвания и обучение, Университет за национално и световно стопанство, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Медицински университет – Варна, Икономически университет – Варна, Медицински университет – Плевен, Национална Спортна Академия „Васил Левски“ и Фондация „Гея“.

Официалното откриване направиха доц. д-р Силвия Борисова, тогавашен научен секретар на Института по философия и социология, БАН, и проф. дфн Стоян Ставру, ръководител на секция „Етически изследвания“ при Института по философия и социология, БАН. Двамата отправиха приветствия и поздравиха участниците по повод Световния ден на философията (16.11.2023 г.), като им пожелаха спорни дискусии.

Участниците в конференцията представиха пред слушателите многообразие от изследвания, разгръщащи в дълбочина множеството измерения на философските, психологическите, социалните, културните, политическите, медицинските, технологическите и правните проблеми, обвързани с емпатията и насилието, както и пресечните им точки.

Организаторите се погрижиха за едно изключително балансирано тематично разделение. Първото заседание в рамките на Националната конференция, което беше пленарно, беше озаглавено „Актуални аспекти на емпатията и насилието“, като в него намериха място теми, отнасящи се до неолиберализма, бизнеса, културната чувствителност, реактивното насилие, кинестичната емпатия, критика на теориите на Блум и Принз против емпатията.

Във второто заседание („Морално-психологически аспекти на емпатията и насилието“) участниците в конференцията се потопиха в изследванията около експеримента „Машината на агресията“, наративната етика, емпатията от психологична и психотерапевтична гледна точка, както и защитата на правата и интересите на хората с психически проблеми.

Съвсем естествено продължение на втория панел се явяваше третият такъв, посветен на „Философски траектории на емпатията и насилието“, в което бяха изследвани и обсъждани човешката природа, технологиите, метафизиката на боклука и спорният закон за насилието.

Последното за деня заседание се беше насочено към „Емпатия, насилие и културна идентичност“. В това заседание бяха поместени актуалните въпроси около децата в риск, бежанците, културната идентичност, африканските студенти, учили в България, и символното насилие.

Вторият ден от Националната конференция започна с темата за „Емпатия и насилие в медицината и здравеопазването“. Основните проблеми, изследвани в това заседание, бяха тези за принципа на истинност, насилието върху медицински лица, медицинската мизогиния към жените във фертилна възраст, абортът и емпатийните невроподобрители.

Второто заседание се насочи фокуса към „Емпатия, насилие и социализация“, като в него се обсъдиха случаят „Хайрие Мемова“, случаят „Дебора“, майчинството като проект за ненасилствена грижа, емпатията и насилието сред младежите, както и при децата с аутизъм и техните родители.

Последващият панел имаше за цел да проследи темите за „Емпатия и насилие в политиката и икономиката“. Затова и докладите се отнасяха до европейските ценности, нормализацията на насилието, насилието на потребителския пазар, както и до масовия туризъм.

Четвъртото заседание, явяващо се и последно такова, беше посветено на изследвания в областта на „Емпатия и насилие в комуникацията и изкуството“. Акцентът беше се върху страданието и състраданието при свръхчовека на Фридрих Ницше, беше обсъдена ролята на спорта и изкуството в местата за лишаване от свобода. Заключителният доклад изследваше социално ангажираното изкуство и емпатията в Четвъртата индустриална революция. За да затвърдят тезата си, изследователите изнесоха пърформанс „Манифест на фалш арт”.

Организаторите на XIX Национална конференция по етика предоставиха на участниците и още една възможност за доразвиване на изследователския им устрем: докладите им да бъдат публикувани в два броя на сп. „Етически изследвания“. Текстовете, получени в редакцията на списанието до 01.11.2023 г. бяха включени в кн. 2/2023 г. [3], а получените след тази дата бяха насочени към кн. 1/2024 г.[4]

БЕЛЕЖКИ

[1] Историята на конференциите е подробно описана от проф. дфн Емилия Маринова в: Маринова, Е. (2016) Националните конференции по етика – важен форум за дебат по значими етически теми. – В: Български философски преглед, кн. 6/2016, 196-201. Достъпен на: https://ethicsbas.wordpress.com/wp-content/uploads/2019/12/emrainova-nke-bfp.pdf. [Достъпен на 28.11.2024]; Маринова, Е. (2018) Разширяване ма етическия дебат в българското общество (Тринадесет национални конференции по етика). – Във: Философски алтернативи, кн. 2/2018, 124-149. Достъпен на: https://ethicsbas.wordpress.com/wp-content/uploads/2019/12/emarinova-fa-redbo.pdf. [Достъпен на 28.11.2024]

[2] Повече за списание “Етически изследвания“ вж. Етически изследвания, За списанието, достъпно на: https://jesbg.com/za-spisanieto/ [Достъпен на 28.11.2024]

[3] Броят е достъпен на сайта на списание „Етически изследвания“: https://jesbg.com/eticheski-izsledvania-br-8-kn-2-2023/. [Достъпен на 28.11.2024]

[4] Броят е достъпен на сайта на списание „Етически изследвания“: https://jesbg.com/eticheski-izsledvania-br-9-kn-1-2024/. [Достъпен на 28.11.2024]

ЛИТЕРАТУРА

Маринова, Е. (2016). Националните конференции по етика – важен форум за дебат по значими етически теми. – В: Български философски преглед, кн. 6/2016, 196-201. Достъпен на: https://ethicsbas.wordpress.com/wp-content/uploads/2019/12/emrainova-nke-bfp.pdf. [Достъпен на 28.11.2024]

Маринова, Е. (2018). Разширяване ма етическия дебат в българското общество (Тринадесет национални конференции по етика). – Във: Философски алтернативи, кн. 2/2018, 124-149. Достъпен на: https://ethicsbas.wordpress.com/wp-content/uploads/2019/12/emarinova-fa-redbo.pdf. [Достъпен на 28.11.2024]