Сп. „Етически изследвания“, бр. 10, кн. 1/2025

МЕРИТОКРАТИЧНА ИЛИ ДЕМОКРАТИЧНА Е АКАДЕМИЧНАТА ЕТИКА?

БОРИСЛАВ ГРАДИНАРОВ

Институт по философия и социология, Българска академия на науките

bonigrad@gmail.com

IS ACADEMIC ETHICS MERITOCRATIC OR DEMOCRATIC?

BORISLAV GRADINAROV

Institute of Philosophy and Sociology, Bulgarian Academy of Sciences

Abstract

The article analyzes the problem of the essence and relationships between academic and research (scientific) ethics. The thesis is argued that they have their important place in education and scientific research, but are not synonymous, nor are they interchangeable. Academic ethics should be considered democratic and inclusive, since it is an element of the educational and training process, which is considered mandatory for modern societies and therefore must be generally accessible. And scientific research ethics is meritocratic and exclusive, because its requirements are related to the authority and social significance of a highly authoritative profession – that of a scientist.

Keywords: Applied and professional ethics, meritocracy, academic ethics, research ethics.

Никога досега в хилядолетната история на човечеството образованието не е било толкова достъпно, а науката не се е радвала на такава почит. Във века на свръхинформацията, когато с едно кликване на компютърната мишка е възможно да се намерят факти, данни, формули и отговори, за чието постигане преди са били необходими много години прилежание и учене, търпението, упоритостта и отговорността при „трупането на знания“ като че ли девалвират. Лесният достъп до човешката интелектуална съкровищница създава измамното усещане, че ерудицията и интелигентността са общодостъпни, а етиката при тяхното усвояване и използване е нещо второстепенно и почти ненужно. Това обаче е колкото погрешно, толкова и опасно. Както образоването, така и науката са инструменти с двойно предназначение – могат да помагат и да лекуват, но могат и да поробват, и да убиват. Затова въпросът за академичната етика е ключов. Без решаването му е трудно да уловим човешките измерения на усилието да станем по-образовани, по-ерудирани и успешни. Каква трябва да бъде академичната етика – да е лесно разбираема и изпълнима от всеки, които преминава през образователните институции или да е своеобразен тест за пригодност и пропуск за успешна кариера?

1. Разликата между приложната и професионалната етика

Какво е академичната етика – приложна или професионална етика? И как да разбираме научноизследователската етика – като синоним, проявление или различна по предмет дисциплина, макар и в границите на етиката? Това не е софистичен спор, тъй като от неговото решение произтичат важни следствия, имащи отношение и към темата на настоящия анализ.

Под приложна етика голяма част от колегите етици разбират използване на етическите категории, решения и концепции към конкретни житейски ситуации и казуси. Така се проявява практическата полезност на етиката. Приложната етика е за всички, които без да притежават философско (етическо) образование, се интересуват от това как се прилагат принципите, нормите и дилемите на етиката във всекидневния живот. Редица от проблемите на много професии като медицина, политика, екология, бизнес, право и др. се превръщат в обект на приложната етика, когато започнат да интересуват много хора извън съответния професионален кръг. Типичен пример за приложна етика е биоетиката. Откритията и използването на нови методи и експерименти в медицината и биологическите науки пораждат редица етични проблеми, с много от които човечеството не се е сблъсквало досега. Те възникват във връзка с процедурите при трансплантацията на органи, генетичните манипулации, клонирането, изкуственото оплождане, сурогатното майчинство, евтаназията и др. Можем да твърдим, че днес биоетиката е приоритетна област на приложната етика, изпреварваща всички други нейни разновидности. Към болниците в много страни по света са създадени етични комисии, чиято задача е да се произнесат от позицията на етичните принципи, валидни за обществото на дадения етап, относно последиците от научни изследвания, провеждани над животни, хора и човешки ембриони, както и по въпросите за донорството, трансплантацията на органи и др.

Другата също много популярна област на приложна етика е бизнесетиката. Тя има по-дълга биография от био-етиката. Проблемите, свързани с прилагането на етичните норми в производството на предмети и сечива, тяхната размяна и ползване, с отношенията между хората в този процес е познато поне от времето когато Цицерон пише съчинението си “Относно задълженията” през І в. пр. н. е. Но бизнес етиката като приложна етика става много популярна през 60-те години на ХХ в. във връзка с дискусиите по такива въпроси като справедливото заплащане на труда, правата на работниците, трудовите практики и моралното естество на капитализма. По-късно вниманието се прехвърля върху въпросите за безопасността на потреблението, даването на подкупи, подвеждащите реклами, колизията на цените, безопасността на продуктите, проблемите на околната среда и т. н.

Приложната етика си остава по-обща област и при нея не е от значение каква точно професия имат хората, които се интересуват от принципите и нормите ѝ. Тя не замества, нито може да погълне професионалните етики. На всички е известно, че една от първите професионални етики, тази на лекар-ската професия, известна като „Хипократовия кодекс“, е из-работена в древна Гърция през V в. пр. н. е., когато на почит е била философията, а етиката се е смятала за основен неин дял.  Професионалните етики нямат за цел да опровергават или да подменят общите морални изисквания с някакви други, по-специални. Те се опитват да ги конкретизират и до-пълнят. Често това е съпроводено с предявяване на по-сложни и по-трудно изпълними изисквания към професионалистите, отколкото са общоморалните предписания.

Най-отчетливо разликата между общите морални норми и по-строгите морални изисквания към професионалистите може да разберем например при съпоставката между моралния и професионалния дълг. Понятието морален дълг означава повеля да се постъпва в съответствие с определени, предварително формулирани и приети от даден човек или общност принципи. Той е изискване за определен тип поведение, без да се очаква получаването на нещо в замяна. Според Кантовата морална философия дългът следва да бъде изпълняван не заради някаква отплата или нещо друго в замяна, а заради самия дълг. В този смисъл предпоставка за стриктното му следване е мотивацията ни като разумни същества, които следва да поставят другите в позицията на цел, а не на средство.

В професионалната етика принципите, правилата и инструкциите, определящи правата и задълженията на професионалистите се включват и такива морални ценности и нор-ми, които са не само специфични за професията, но понякога е възможно да стоят над действащите през дадения период закони и норми в обществото. Например военният дълг включва употребата на сила, ликвидирането на враговете, както и саможертвата. Лекарският дълг включва помощта за живота и здравето на всеки, независимо дали той е добър гражданин, близък роднина, враг или престъпник.

Оттук можем да направим извода, че професионалната етика е предназначена за професионалистите (лекари, учени, инженери, военни, политици и др.), докато приложната етика е свързващото звено, тя е мостът между теоретичните постановки и конкретните етични норми, които излизат на преден план в по-тесни области и дейности, и които представляват интерес не само за конкретните професионалисти.

Защо е важно това разграничение и какво налага да съществуват професионални етики? Простият отговор е: за да се предпа­зят онези, които се доверяват на специалистите. По-сложният отговор се отнася до защитата и опазването на професията като такава – за да се съхранят професионалните привилегии, статуса и колегиалността.

Логично изглежда, че за да предпазят едновременно потребителите на услугите им, клиентите, пациентите и т. н., както и собствените си привилегировани позиции в обществото, професионалните общности имат интерес да установя-ват етични кодекси и стандарти. Тези професионални етични кодекси по правило са със задължителен характер за практикуващите дадената професия, а нарушаването им води да налагане на санкции. Аргументите в подкрепа на тази задължителност на кодексите и контролът за спазването им почиват на убеждението, че професионалната работа изисква специални знания и умения, а тяхното нарушаване има негативни последствия за всички, упражняващи професията, не само за конкретните нарушители.

2. Какво е академичната етика?

Етимологията на съчетанието „академична етика“ ни води до извода, че тя се отнася до научна организация, но с акцент върху процеса на обучението. Както е известно от историята, около 386 г. пр. н. е., след като се проваля първият опит на Платон да създаде идеалната държава на о. Сицилия, той се завръща в Атина и в маслиновата градина, посветена на легендарния герой Хекадем (Академ), основава своята философска школа, наречена Академия (Радев, 1983: 9) Тя бързо се превръща в център на античния идеализъм, а около Платон се групират неговите многобройни ученици и последователи. В Академията прииждат и слушатели от много гръцки полиси. За съвети към него се обръщат най–големите политически дейци по това време като македонския цар Пердик и сиракузкия тиран Дионисий Млади. Именно тази школа, наречена Академия, се приема за първата институция за висше образование в Европа. По този начин Платон, без да пренебрегваме заслугите на неговия учител Сократ и на ученика му Аристотел, поставя основите на европейската философия и наука. Това е причината, когато използваме прилагателното академичен, да е по-логично да разбираме нещо, което се отнася до процеса на обучението и то най-вече в по-високите му степени.

Много векове този вид обучение е приеман за привилегия на богатите и заемащи горните етажи на социалната йерархия прослойки. От техните среди са се рекрутирали политическите, духовните и стопанските елити на стария континент и затова образованието им е било важно и необходимо за поддържане на социалния им статус. Първата индустриална революция през XIX в. обаче и бурното развитие на фабричното производство с неговата потребност от грамотни и образовани работници отварят широко вратите за масовизиране на образованието. Днес в повечето държави до опреде-лена степен то вече е задължително. Това поставя в нова светлина изискванията към нормите на поведение в училището и особено във висшите му степени.

В повечето държави към момента образованието е институционализирано и има подробна законова уредба. Както учителите и преподавателите, така и учениците, студентите, курсистите, докторантите и др. при постъпване в учебното заведение поемат задължението да спазват определени норми на поведение и отношения. За първата категория те са посочени в трудовите (или гражданските) договори, както и в длъжностните им характеристики, а за втората – в съответните административни правилници. Независимо колко подробни са посочените актове, има много случаи и казуси, кои-то възникват в процеса на обучението и не са предвидени или регламентирани изрично в тях. Затова се налага допълнително насочване към приемливото поведение при тези ситуации по един по-общ и основан на етични принципи и норми на-чин. Тъкмо тази потребност се удовлетворява от академичната етика.

В т. 2.1.6. от Оперативния план за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 година е записано: „Въвеждане в първата година на обучение след завършено средно образование на задължителен курс по научна етика (курсивът мой), в който се обясняват проблемите на академичното плагиатство и борбата с него, изискванията за коректно цитиране на източниците на информация, основните принципи при създаване и защита на интелектуалната собственост и други свързани въпроси“. По мое мнение в този документ научната етика се използва като синоним на академична етика, а това не е съвсем коректно. Масовизирането на образованието и необходимостта да се спазват определени правила на работа с на-учен текст, както и писане на дипломни работи, магистърски тези, разработки на дадени от преподавателя задачи и т. н. налагат спазването на изброените по-горе етични правила. Но не е необходимо всички завършили съответната висша образователна степен да превърнат научната работа в своя професия. Ето защото нормите, които формират академичната етика, би трябвало да са по характера си инклузивни, демократични, приемливи и лесни за спазване за голямо число обучаващи се. Те са по-скоро елемент от образователния процес и следва да се разглеждат като приложна етика в смисъла, който вече беше коментиран. В тях се включват, освен посочените по-горе изисквания, също и нормите на отношение между самите студенти, както и между тях и преподаватели-те, формирането на навици за съвместна интелектуална дейност, за дебати, за аргументиране и т. н.

Обсегът на академичната етика би могъл да се разшири и с изискванията за еманципиране от политическите, идеологическите и доктриналните пристрастия при преподаването, недопустимост на умишленото премълчаване на алтернативни или нехаресвани от преподавателя направления, школи и имена, с прилагане на нерегламентирани средства и норми на поведение в учебния процес и др. Всички те не могат, а често и не е целесъобразно да се опишат изрично в правилниците на учебните заведения, но тяхното съблюдаване формира академичната атмосфера и насърчава инициативността и интереса в обучението.

3. Специфика на научноизследователската етика

Съвсем по друг начин стои въпросът при тези, които превръщат науката в своя професия и начин на живот. Ако следваме Макс Веберовото разделение на науката като призвание и науката като професия, се оказваме в напълно различен контекст, при който академичната етика е недостатъчна. Когато науката е средство за кариерно развитие и начин на препитание, а от качеството на интелектуалната дейност за-висят не само статуса, но и благосъстоянието на упражняващите я, както и запазването на ценността ѝ за обществото, навлизаме в територията на професионалните етики. Затова е по-логично да наречем тези изисквания изследователска (научноизследователска) етика. При нея някои норми на академичната етика (недопустимостта за заимстването на чужд текст без указване на авторството, коректното цитиране, спазването на авторското право и др.) остават в сила, но в доста по-строги форми. Наред с тях обаче има и други, свързани например с провежданите на опити или експерименти, с конфиденциалността, със сътрудничеството, със съавторството, с характера на цитиранията, с изпълнението на определени изисквания за кариерното развитие, с рецензира-нето, с колегиалността и т. н. Този вид професионална етика е по своя характер ексклузивна, тъй като е основанието за бъдат изключени от научната общност онези, които нарушават нормите ѝ и по този начин компрометират нейната ценност.

Особено важна е изследователската етика при експериментите и опитите, в които се включват хора. Такива са тестовете на нови средства или методи на лечение, определяне на точните и ефективни дози при прием на медикаменти, наблюдението върху страничните ефекти при прилагането на лекарствени препарати или процедури. Интересното е, че потребността от разработването на система за етично поведе-ние на изследователите при тестване на нови методи или вещества върху хора (а по-късно и върху животни) възниква след като стават публично достояние чудовищните опити на нацистките лекари върху концлагеристи по време на Втората световна война. А Нюрнбергския трибунал над нацистките военнопрестъпници дава и името на първата система от пра-вила, с които следва да се съобразяват медицинските изследвания върху хора – Нюрнбергски кодекс (Davis and Lachlan, 2017: 108). Същността му се изразява чрез правилото, че ни-кое клинично или друго подобно изследване не бива да поставя интересите на науката или на обществото като цяло над благополучието на човешките индивиди, включени в него под една или друга форма.

Впоследствие професионалните етични изисквания се обогатяват, а приложното им поле се разширява и върху други области, в които хората са поставени в уязвимо положение или са жертви – конфликти, природни бедствия, аварии и др. Изследователската етика в този случай следва да се раз-бира като система от принципи, норми и насоки за допустимо поведение на изследователите, които съответната научна общност е приела за подходящи и почтени. Това се отнася не само до експериментите, изпитанията и т. н., независимо от характера им, но и до добросъвестното представяне и интерпретиране на резултатите от изследванията.

Основен елемент от научната етика е ангажиментът към истината. Търсенето на истината, почтеността и честността са неотменими предпоставки за качество и надеждност на изследването. Но важна е и обществената полза от новите знания. Обществото, особено когато е функционално ефективно, разчита на научните изследвания, за да получи достоверни отговори на важните въпроси, които стоят пред него. Затова можем да причислим към същностните елементи на научноизследователската етика откритостта, достъпът до процеса на генериране на нови знания, както и тяхното своевременно и недискриминационно разпространение. Това придобива особена важност, когато научните изследвания и открития се финансират с публични (обществени) средства. В статуса си на професия, а не на хоби или странично занимание в свободното време, науката се изправя пред задължително изискване да формира и спазва свой морален кодекс. Именно той е един от начините да бъде съхранен авторитета на професията и да бъде предпазена тя от компрометиране, ако обществените очаквания към изследователите не се оправдават или се дезавуират по един или друг начин (Виж и Гурова, 2024: 96-97).

Много от тези норми на изследователската етика, макар и да не са в противоречие с ценностите, около които е из-градена академичната етика, не стоят в челния списък с императиви на академичната етика. Това ни дава основание да заключим, че между двете (академичната и изследовател-ската) етика няма съвпадение, те са различни по своя характер и предназначение.

Логичният въпрос е кой и как би следвало да формулира нормите на изследователската етика?

Изследователската етика има различни „извори“, от които черпи своите стандарти. Те може да са общоприетите към дадения момент разбирания на научната общност за това какво е истина, почтеност, коректност, свобода, автономия, прозрачност и т. н. Към тях задължително се добавят обществените очаквания за поведението на учените и за резултатите от дейността им, но и институционалните разпоредби, изработени от по-тесните научноизследователски колективи.

Има още един аспект, който е по-скоро неинституционален. С оглед на високо специализирания характер на научноизследователската дейност, ключови са поведението и стилът на най-изявените и авторитетни нейни представители. С други думи научната дейност, нейната организация, управлението ѝ, както и формирането на етичните ѝ норми до голяма степен са меритократична дейност. А меритократична е тази форма на организация, при която всички имат равни начални възможности, но мястото им в системата се определя от техните способности, таланти, умения, а не от произхода, богатството, привилегиите, притежаваната власт или други, не-свойствени на науката „таланти“.

Понятието меритокрация е въведено от британския социолог Майкъл Д. Йънг през 1958 г. (Виж Young, 1994). Макар че за него понятието има нееднозначно съдържание, към днешна дата то се използва с преобладаващо позитивни конотации. Вероятната причина е, че добре се вписва в някои характерни за либералния капитализъм социални отношения като равен старт, конкуренция, свобода на предприемачеството, инициативност. Хана Арент обаче го използва с изцяло негативно значение, когато анализира британската образователна система (Arendt, 1961: 173-196), а Алън Фокс (Fox, 1956), както и Жо Литлър смятат, че то е още един начин да се оправдае присъщото на капитализма неравенство (Littler 2013: 52-72).

Възприемането на специалното място и взаимоотношенията между членовете на научната общност като проява на меритократичност е сравнителна късна интерпретация на статуса на учения. Любопитното е, че може би най-ранният опит да се придаде организирана форма на научната дейност в Древността, Питагорейският съюз, се е опитал да формира особен етос на избраните, на отдадените на философията, който трябвало да е неразбираем и недостъпен за обикновените простосмъртни. Нещо повече, и тогава, както отчасти и днес, достъпът до „обществото на избраните“ е не толкова лесен и трябва да се изпълнят цял комплекс от предварителни условия, за да бъде кандидатът допуснат в неговия вътрешен кръг (Виж по въпроса и Бояджиев, Бояджиева, Петко-ва, 2087: 44-45).

Независимо от различните разбирания за значението и характера на научната дейност, възприемането ѝ като меритократична, най-вече при нейната организация и управление, е ползотворно. То ни насочва към разбирането, че поведението и нормите на общуване в нея имат по-дълбоки корени, а авторитетът ѝ е изводим от постиженията и взаимоотношенията на нейните най-изявени представители.

Оттук и отговорът на поставения в началото въпрос. Академичната етика следва да се разглежда като демократична и инклузивна, тъй като е елемент от образователния и обучителния процес, който за съвременните общества се приема за задължителен и следователно трябва да е общодостъпен. А научноизследователската етика е меритократична и ексклузивна, защото нейните изисквания са свързани с авторитета и обществената значимост на една високоавторитетна професия – тази на учения.

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев, Ц, П. Бояджиева, Кр. Петкова. (1987). Социалната представа за учения: основанията на един идеал, С., Наука и изкуство.

Гурова, Л. (2024). Науката в съвременния свят: основни характеристики. В Проблеми на академичната етика. С., УИ „Св. Кл. Охридски“, 87 – 102.

Радев, Р. (1983). История на античната философия (от Платон до Карнеад), С., Наука и изкуство.

Arendt, H. (1961). The Crisis in Education. In Between Past and Future: Six Exercises in Political Thought. New York, Viking Press.

Davis, Ch. and K. Lachlan. (2017). Straight Talk about Communication Research Methods. Kendall/Hunt Publishing Co.

Littler J. (2013). Meritocracy as plutocracy: the marketising of ‘equality’ within neoliberalis.. New Formations,

Young, Michael D. (1994). The Rise of the Meritocracy. New Brunswick (USA) and London (UK).