Бизнес етиката в контекста на тенденцията за увеличаване на обществената свобода – Валентина Драмалиева

БИЗНЕС ЕТИКАТА В КОНТЕКСТА НА ТЕНДЕНЦИЯТА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СВОБОДА

ВАЛЕНТИНА ДРАМАЛИЕВА
Университет за национално и световно стопанство
valentinadramalieva@gmail.com

BUSINESS ETHICS IN THE CONTEXT OF THE TENDENCY TO
INCREASE SOCIAL FREEDOM

VALENTINA DRAMALIEVA

Abstract

At first glance, it seems logical business ethics, as any ethics, to be seen as a limitation of freedom – both for the individual and for society. The article traces how this expectation for limitation fits into the general trend of widening freedom in society. Successively are presented the positions of business ethics: for freedom on free market and its expansion; for ethical principle of freedom and responsibility; for promotion of responsibility and neglect of irresponsibility; for threats caused by the irresponsibility on the market, which are boded as a reason for overcoming it; for an increase of freedom by expanding rationality on the market and in society.

Key words: Business ethics, freedom and responsibility, irresponsibility on the free market, social freedom, social rationality

Самото заглавие на тази статия вероятно звучи противоречиво за мнозина. Причината е, че на пръв поглед изглежда логично бизнес етиката, като всяка етика, да се разглежда като ограничаване на свободата – както за индивида, така и за обществото. Затова е още по-интересно да се проследи как се вписва това очакване за ограничаване (лимитиране, намаляване) в общата тенденция за увеличаване на свободата в обществото (или увеличаване на обществената свобода).

Свободата – за човека, за обществото, за бизнеса

Днес е широко възприета представата, че развитието на обществото е обвързано с разширяването (увеличаването) на човешката свобода. Защото свободата означава избор, а човекът има свободна воля и иска да живее според нея, т.е. иска да избира и все повече да увеличава възможностите си за избор. Заедно с това свободата в обществото означава съвкупност от права (определени свободи). А човекът мери собственото си развитие и развитието на обществото поред степените, които достига в разширяването на възможностите за избор, както и с разширяването на правата си.

Свободата е избор и винаги предполага възможност за избор – както избор на активност (действие), така и избор на (не)зависимост. Тези два типа възможности за избор се възприемат и като двете страни (или два аспекта) на свободата. Те взаимно се обуславят и пораждат сложни взаимодействия и зависимости помежду си, които винаги са били обект на философски анализ. Двете страни на свободата обичайно се определят като „позитивна свобода“ и „негативна свобода“; или като „свобода да“ (активност) и „свобода от“ (независимост), според сполучливата терминология на Ерих Фром [Фром 1992: 33]. Но и при двете изборът е определящ.

Двете страни на свободата имат и подчертана самостойност, поради което в повечето езици има различни думи, за да обозначат спецификата им. Стремежът на хората да увеличат позитивната свобода (свобода да) и да намалят негативната свобода (свобода от) бележи цялото развитие на човечеството. Защото човекът винаги иска да има повече възможности за избор на действие и по-малко зависимости. По този начин той изразява себе си и затова е превърнал свободата във върховна универсална ценност, чието присъствие съпровождаща човешката история.

Свободата е изконна ценност и често хората отъждествяват съществуването си с нея, защото тя произтича от свободната воля. А свободната воля е сред определящите характеристики на човешката същност и е особено важна за човека, защото чрез нея той се самоопределя чрез свой собствен закон – прави собствен избор и заявява себе си; опитва се да изгражда света по своята воля, желания, цели. Изборът е всъщност практическата свобода на човека, която се проявява сред обективните закономерни процеси наоколо. Чрез свободната си воля той фактически утвърждава дадена ценност или си поставя за цел да постигне определена ценност. Много е важно възможностите (вариантите) за избор да бъдат повече.

Именно оттук произтича ролята на морала – да подпомага, регулира или санкционира този избор, с което той става твърде важен за човешкото съществуване. Заедно с това моралът налага и отговорността като механизъм, който да гарантира свободата, и така отговорността се превръща в „другата страна“ на избора, т.е. „другата страна“ на свободата. Връзката между свобода и отговорност се е утвърдила като принцип и е сред най-безспорните морални принципи, върху които се гради обществената хармония навсякъде. Принципът за съответствие между свобода и отговорност е основополагащ за морала и е валиден за всички сфери, където се прилага моралът, без изключение. Този принцип е определящ и за повечето етически теории, приемащи човешката свобода като абсолютна ценност.

Днес разбирането на обществената свобода задължително включва и темата за правата – важен нюанс, свързан със значително по-късно осмисляне. Обществената свобода все повече е съвкупност от права. В този смисъл увеличаването на свободата в обществото означава най-вече увеличаване правата на хората. А количеството на правата, гарантирани в едно общество, е критерий за степента му на развитост.

Темата за човешките права става актуална едва през 17.в. – очевидно идеята за правата изисква една по-голяма зрелост и икономическа развитост на обществото. Но оттогава досега непрестанно се спори както за обособяването и систематизирането на правата, така й за тяхното увеличаване и гарантиране. Най-общо правата се определят като определени свободи („да“ и „от“), които хората в едно общество имат като възможности. Тези свободи обаче имат смисъл единствено и само, ако са гарантирани по някакъв начин – в противен случай напълно се обезсмислят. Затова правата обикновено се гарантират с поемането на определени задължения. Така например дори право на живот за хората в обществото не им е по рождение или по принцип, а съществува единствено и само, ако те взаимно си гарантират това право, поемайки задължението да не посягат на живота си и да не се убиват един друг. По този начин задълженията стават „другата страна“ на правата, а съответствието между права и задължения се утвърждава като всепризнат морален и етически принцип.

За да се гарантират правата, освен поемането на определени задължения, безусловно се налага и необходимостта да се зачитат чуждите права. Двете изисквания и до днес са универсален гарант на правата. Свободата в обществото започва все повече да се възприема като съвкупност от всичко, което не накърнява правата на другите хора. И колкото повече се развива обществото, толкова повече се увеличават правата, които са гарантирани в него, но също – и задълженията, които хората трябва да поемат във връзка с това. Затова задълженията се приемат не само като ограничение на поведението, но също – и като нещо, което гарантира правата (свободите) и така разширява обществената свобода.

Темата за правата без съмнение е актуална и за икономическата сфера и бизнеса, където свободата също се визира като съвкупност от икономически права – право на собственост, на икономическа инициатива, на свободна размяна, на конкуренция, на печалба и др. Посочените права са определящи за стопанската дейност и трябва да са гарантирани в икономическата макрорамка, за да се осигури нейният баланс. Важно е да се отбележи също, че икономическите субекти трябва взаимно да си гарантират правата и взаимно да поемат определени задължения. Задълженията не ограничават, а гарантират, утвърждават и разширяват свободата им.

Всичко, посочено за свободата изобщо, е напълно валидна и за свободата в бизнеса, където субектите непрестанно търсят възможности да разширяват своята стопанска инициатива (свобода да) и същевременно да си извоюват по-голяма независимост (свобода от), като по този начин развиват пазара. Именно затова и самият пазар се нарича „свободен“ – там доминира стремеж за увеличаване на свободата като активност и като независимост, а също и като съвкупност от икономически права. А от икономическите субекти се очаква взаимно да зачитат своите права и да си ги гарантират, поемайки определени задължения.

Свободният пазар на практика мотивира свободния избор за действие на бизнес агентите и тяхната независимост, а същевременно така стимулира свободната воля на пазара, както и в обществото изобщо. Именно защото на пазара присъства процесът на разширяване на свободата – и като избор на действие, и като избор за независимост, и като съвкупност от права – там има нужда от морала, като утвърден регулатор. Моралът е и гарант – осигурява поемането на задължения и отговорност.

Затова и бизнес етиката няма как да подмине тези въпроси. Темата за (1) свободата на свободния пазар и разширяването й не е просто една тавтология, а е водеща и се анализира от различни гледни точки – дескриптивни и прескриптивни. В тази връзка и посоченият по-горе (2) етически принцип за съответствие между свобода и отговорност е валиден и за отношенията в бизнеса и дори се нарежда сред водещите стандарти на бизнес етиката – критерий за етически правилно поведение на пазара. Важно е да се посочи, че заедно със свободата бизнес етиката (3) утвърждава отговорността на пазара, като дори отива по-нататък – полага усилия да неглижира безотговорността, търсейки механизми за справяне с нея. Това е важно, защото от безотговорността произтичат множество реални и потенциални опасности – както за самия пазар, така и за обществото, които е добре да се анализират и осмислят. Вярно е, че (4) заплахите на безотговорността на пазара са причина за недопускането й. Но заедно с това бизнес етиката търси решения за (5) увеличаване на свободата чрез разширяване на рационалността, като визира конкретни инструменти и възможности, достъпни за сферата на бизнеса.

Казаното дотук представя бизнес етиката в съответствие с тенденцията за увеличаване на обществената свобода, а не на ограничаването й. По-нататък това ще бъде анализирано като подзаглавия, които следват посочените пет проблемни полета.

(1) Свободата на свободния пазар и разширяването ѝ

Въпреки казаното, разглеждането на бизнес етиката единствено и само като ограничение съвсем не е изключение. Твърди се дори, че етиката изобщо е изначално несъвместима със свободния пазар, неразделна част от който е и бизнесът, като препятствието е именно свободата. От несъвместимостта на етиката и бизнеса пък се извежда невъзможността на бизнес етиката – тя е вътрешно противоречиво понятие.

На пръв поглед изводът е логичен. Самото понятие „свободен пазар“ показва, че свободата „по определение“ е свързана с пазара – тя се приема като негова изначална и същностна характеристика. От друга страна пък, етиката „по определение“ е свързана с морала – тя се приема като нещо, което нормира, дава предписания, регулира и оценява човешкото поведение и така фактически го ограничава. А като ограничава поведението, етиката ограничава и свободата. Прави се извод за несъвместимост на етиката и свободата, а оттам – и за категорична несъвместимост на етиката и свободния пазар, както и за несъвместимост на етиката и бизнеса. Подобна категоричност не отговаря на действителността и същевременно тласка анализите в грешна посока. Тя е необоснована най-малкото заради това, че свободата далеч не означава единствено и само спонтанност, а има и други значения.

Свободата наистина е неотменима характеристика на свободния пазар, но тя не бива да се абсолютизира и да се разглежда като нещо напълно спонтанно и неограничено. Този извод произтича недвусмислено както от действителната история на пазара, така и от теориите, които го анализират. Вярно е, че в исторически план самите участници в пазара първоначално го възприемат така – неограничен избор, никакви правила, несмущавана от нищо конкуренция, борба на всеки срещу всеки, джунгла, без всякаква човешка намеса. По аналогичен начин това намира отражение и в първоначалните теории, обясняващи пазара, като теории за ненамесата в пазара, имайки предвид включително и ненамесата на държавата. Те са обединени от представата за пазара като абсолютно свободен от всякаква съзнателна и целенасочена човешка намеса и оставен единствено на обективните, спонтанни, слепи, безсъзнателни икономически сили. Затова и предписанията на тези теоретични модели са пазарът да си остане свободен от намеса и да се ръководи само от свободната конкуренция, а очакванията им са, че „невидимата ръка на пазара“ (по емблематичното определение на Адам Смит) спонтанно ще постигне равновесие и ефективност, както за пазара, така и за цялото общество. Според Смит дори държавата не трябва да се намесва на пазара, защото няма подходящи инструменти, а и ролята й е да защитава гражданите и да се грижи за тях. Този модел наистина не остава място за каквито и да било съзнателни човешки действия, правила, норми. А и моралът, като израз на човешката съзнателност, рационалност и самоконтрол, няма място в спонтанните икономически процеси. Видно е, че не може да става и въпрос за прилагане на етически стандарти и за етика изобщо. Тези идеи са типични за пазарната практика и теориите за пазара през 18. и 19. в. [Драмалиева 2014б: 52-60].

Сам по себе си свободният пазар е система, която се развива и променя. Заедно с него се променят и възгледите в теориите, които го анализират. Постепенно става ясно, че ефективното разпределение и преразпределение на пазара не се случва от самосебе си, а държавата по необходимост, за добро или за зло, винаги се намесва на пазара със своите инструменти и в името на обществения интерес. Джон Стюарт Мил е сред първите, които допускат, че такава намеса е възможна и така човекът може да постига по-справедливо разпределение, което прави актуална темата за социално-политическите реформи и принципите, които трябва да ги движат. За Мил например такъв принцип е утилитаризмът. Така в теориите за пазара държавната намеса вече не се оспорва, а започва да се спори как тя да стане оптимална – както за пазара, така и за обществото. Налага се мнението, че държавата трябва да се намесва балансирано като разчита на правните закони, които са неин приоритет. Повечето теоретици приемат намесата за неизбежна, но няма единомислие по параметрите на тази намеса. Струва си да посочим идеята на Джон Кейнс, че икономическата нестабилност по принцип е присъща на свободния пазар и само намесата на държавата може да осигури стабилност и развитие на пазара. Дебатът не секва и днес, а икономическата реалност непрестанно предоставя нови и неочаквани явления, които предстои да бъдат осмислени. Търсят се начини оптимално да се съчетаят пазарни и извънпазарни механизми – предизвикателство, което стои пред теоретиците, участниците в бизнеса и политиците, както и пред цялото общество.

Защото държавата очевидно не може без намеса на пазара. На първо място, за да осигури собственото си съществуване – тя винаги си осигурява определени вземания и задължително контролира важни проекти и сфери. На второ място, заради ролята ѝ да представлява обществения интерес на пазара – да гарантира права, да защитава интереси, да предпазва от вреди, да не допуска заплахи, да съхранява общите ресурси. На трето място, за да подпомага бизнеса – да го брани от крайности и противоречия на конкуренцията, да изгражда инфраструктура, да стопанисва непривлекателни обекти, да налага и контролира стандартизирането на бизнеса.

На още по-късен етап от развитието на пазара и на теорията вече се оформя идеята, че целенасочената намеса може да се осъществява не само външно – чрез държавата и правния регулатор, но и вътрешно – чрез самите субекти на бизнеса и най-вече чрез управлението му. Тава логично отваря място на пазара за действието на морала. На предимствата му като утвърден в историята на човечеството регулатор разчита най-вече мениджмънтът, защото от него се очаква да постига печалба като балансира противоположни (и като че ли несъвместими) интереси – на акционерите, служителите, клиентите, потребителите, доставчиците, местната среда, обществото като цяло, както и своите собствени, за което механизмите на морала са подходящи. Мениджмънтът целенасочено води бизнеса в определена посока, подчинява го на конкретни цели, следва стратегии, налага определени политики, ръководи го организационно, взима решения и така фактически осъществява целенасочена човешка намеса в бизнеса и то – вътрешно за самия него [Драмалиева 2014б: 162].

По този начин именно мениджмънтът става проводник и стимулатор за бизнес етиката и тя се налага като важен мениджърски инструмент. Мениджмънтът си дава сметка, че моралът може да създава балансирана среда във фирмата, а бизнесът може да се възползва от нея, като предпоставка за своята ефективност. Заедно с това моралът може да балансира бизнеса с интересите и изискванията на обществената среда. Затова от бизнес етиката се очаква да осигури баланс на интереси, взаимно зачитане на права и предсказуемо поведение на пазара чрез съблюдаването на етически стандарти от всички участници. И те също са предпоставки за ефективност.

Посоченото по-горе показва как моралът става важен за бизнеса – процес, произтичащ както от собственото развитие на свободния пазар, така и от теоретичното му осмисляне. Обособяването на бизнес етиката, от своя страна, е обясним резултат от този процес. Неслучайно това става именно през 70-те години на 20.в., когато е общата „инвазия“ на приложните етики – т.е. когато обществото узрява за идеята да се използва целенасочено моралът като регулатор в сферата на бизнеса, както и в други значими и проблемни сфери [Драмалиева 2014б: 65].

(2) Етически принцип за съответствие между свобода и отговорност

Социалната отговорност [1] на бизнеса не противоречи на свободния пазар, въпреки че, както беше посочено по-горе, още от времето на възникването му, като традиционна, се е наложила практиката да се акцентира и дори да се абсолютизира именно свободата, а да се отрича отговорността в отношенията на бизнес субектите. Но самото развитие на пазара довежда до идеята, че отговорността и тук е „другата страна на свободата“, както във всички обществени сфери. Етическият принцип за съответствие между свобода и отговорност е приложим и на пазара, както навсякъде.

Отговорността на бизнеса е пряко следствие от голямата икономическа свобода, която той има на пазара, а и в обществото. Макар че преследват една цел – печалба, участниците в бизнеса могат да я постигат с различни средства, т.е. пред тях има много възможности, измежду които да избират. Предприемачите непрекъснато осъществяват избор, взимат собствени решения – те избират пазари, контрагенти, технологии, служители, стратегии и т.н. А изборът, като всяка рационална дейност, винаги има морален аспект, свързан и с поемането на адекватна отговорност.

Социалната отговорност на бизнеса произтича и от факта, че бизнесът и обществото са неотделими и са взаимно обвързани и зависими. Бизнесът изцяло зависи от обществото и потребностите му. Затова всички обществени ценности са значими също и за бизнеса, а от него се очаква да ги уважава и зачита като свои.

Социалната отговорност на бизнеса произтича и от собственото развитие на обществото. С времето то осъзнава правото си да се защити от неблагоприятното въздействие на бизнеса, като контролира неговите резултати и средствата за печалба. Обществото изисква от бизнеса да му гарантира това право и го държи отговорен.

Посочените по-горе аргументи са убедително доказателство, че и в бизнес етиката отговорността трябва се визира според етическия принцип за съответствие между свободата и отговорността, което означава, че с нарастването на свободата се увеличава и отговорността. Такива са очакванията за етично (етически правилно) поведение на пазара. А когато това не се случва в действителност, съответните отношения или поведение се оценяват като неетични. В практиката това означава различни неща – като например това, че свободните инициативи и независимостта на пазара нарастват като цяло; или това, че заради позицията си всеки мениджър има повече свобода да взима решения и съответно – той носи по-голяма отговорност от своя служител, чиято свобода за взимане на решения е по-малка; или пък това, че като се разширява свободата на пазара в резултат на новите технологии, се очаква да се увеличават и отговорностите на предприемачите [Драмалиева 2014б: 120].

(3) Утвърждаване на отговорността; неглижиране на безотговорността

Човешкото присъствие на пазара се свежда до това, че хората имат свободна воля и непрестанно осъществяват избор, с което правят пазара да функционира. По-нататък то е свързано със стремеж за разширяване на свободата, както и с очакването за съответно увеличаване на отговорността. Бизнес етиката се изгражда именно върху разбирането за свободната воля, за разширяването на свободата, както и за нарастването на отговорността, което съответства на тези процеси.

В тази връзка обособяването на бизнес етиката може да се разглежда и като резултат от историята на идеята за социалната отговорност на бизнеса. От друга страна, от обособяването си досега, самата бизнес етика винаги е утвърждавала и стимулирала социалната отговорност на бизнеса и това съставлява важна част от усилията й, като постепенно става и нейна особеност. Тази двустранна обвързаност допълнително подсилва очакването, че като се разраства свободата на пазара, бизнес субектите трябва да носят по-голяма отговорност за избора си на поведение.

Социалната отговорност на бизнеса не е насочена срещу печалбата, а изисква от бизнеса да печели, като същевременно зачита етическите стандарти. Но тя не е и само безкористна грижа и филантропия. Социалната отговорност на бизнеса означава да се носи отговорност за всеки конкретен избор в бизнеса, да се зачитат етическите стандарти на пазара, да се подбират обществено приемливи средства за печалба, да се съгласува бизнесът с очакванията, ценностите и правата на обществената среда, да не се вреди на обществото и на заобикалящата го среда (социална и природна).

Социалната отговорност изисква бизнесът да постига печалба по начини, които зачитат етическите норми и уважават хората, общностите и природата. Тя е отговорност за собственото развитие на бизнеса, за човешкия фактор в бизнеса и извън него (работници, служители, партньори, конкуренти, клиенти, обществена среда, др.), за гарантиране правата и ценностите на обществото като цяло. Затова социалната отговорност се свежда до определени икономически отговорности, юридически отговорности, етически отговорности [Драмалиева 2014а: 105-110].

Социално отговорното поведение е важно и затова, защото се възприема като предпоставка за предотвратяване на множество морални рискове на пазара и в обществото. Безотговорното поведение – напротив – увеличава заплахата от морален хазарт от страна на останалите участници в бизнеса и от страна на потребителите. По тази причина бизнес етиката категорично неглижира безотговорното поведение и търси адекватни механизми за недопускането му или за справянето с него.

Очевидно е, че социалната отговорност на бизнеса не противоречи на пазара, но и не произтича автоматично от него. Тя трябва да се осмисли като съвкупност от разумни целенасочени усилия (пазарни и непазарни) за постигане на баланс между бизнеса и обществото, между икономиката и етиката. Социално отговорното поведение в бизнеса изисква добра воля и далновидност, но също и допълнителни разходи или пропуснати ползи. Това „етично инвестиране“ обаче се възвръща в малко по-далечен план. От прагматична гледна точка то е една добра възможност за успех на бизнеса в бъдеще, защото го спасява от някои рискове и несигурност, създава му благосклонност и положителен имидж на пазара, осигурява му синхрон със заобикалящата го среда, допринася за по-доброто му приемане от обществото и води до повишен потребителски интерес – които са все предпоставки за ефективност.

Бизнес етиката безусловно се осланя на моралните механизми, които стимулират отговорността на пазара. Тя изисква спазване на етическите стандарти от всички страни в пазарните отношения и взаимно зачитане на правата. В същото време тя изисква и спазване на правните закони, но не приема пазарът да се регулира единствено и само от правото. Аргументите за това са много и заслужават отделно разглеждане [2]. В контекста на настоящия анализ можем да посочим, че бизнес етиката не може да допусне поведението на пазара да се регулира единствено от правото, защото то е изразител на чужда воля и фактически ограничава свободата на волята на субектите в бизнеса. Заедно с това правото неглижира собствената им отговорност, защото свежда поведението им единствено до изпълнение на закона. На практика това означава безотговорност, от която обаче произтичат сериозни заплахи.

(4) Заплахите на безотговорността на пазара – причина за недопускането ѝ

Безотговорността е следствие от прехвърлянето на отговорността и това „освобождаване“ или „разтоварване“ има различни проявления на пазара. Тук ще посочим две от тях, които са красноречив пример за сериозността на опасностите.

Първо, „разтоварване от отговорност“ в резултат от прехвърлянето на отговорността към институциите, свързани с правния регулатор. Това се случва, когато с утвърждаването на правото, като по-модерен и по-съвършен регулатор, се стига до неговото абсолютизиране и до противопоставянето му на морала, както и до крайния възглед, че правото изключва морала като самостоен регулатор. Тезата, че правото е единственият надежден, възможен и достатъчен регулатор в бизнеса, прави морала излишен. Но заедно с „изключването“ на морала отпада и отговорността, защото тя произтича от тясната обвързаност на морала със свободната воля – той винаги предполага и изисква избор, т.е. свобода. В същото време правото ограничава свободната воля, защото то изразява чужда воля и изисква безусловно изпълнение. А това същевременно е и своеобразно „разтоварване“ на индивида (общността, групата, обществото) от определени отговорности. Защото при правното действие отговорността се носи изцяло и винаги от друг – онзи, който създава законите (законотворец) и онзи, който ги прилага (правосъдна система), както и от държавата.

Накратко – когато правото се фаворизира и абсолютизира, а моралът „отпада“ от бизнеса, фактически се ограничава свободната воля на бизнес субектите, с което се ограничава и отговорността им. Те изпълняват само чужда воля – на онези, които са юридически отговорни – и затова те самите не носят отговорност. Тази позиция често се приема като твърде „удобна“ от самите тях, защото ги освобождава от тежкото бреме да носят отговорност и заедно с това им позволява да се концентрират върху своя бизнес и собствената си печалба. Обикновено в бизнеса посочената практика – да се фаворизира правото и да се отрича моралът – е просто удобен начин за прехвърляне на отговорността към законотворците и към правосъдието или за оправдаване и омаловажаване на постъпки, които са в противоречие с традиционни морални възгледи на обществото [Драмалиева 2014б: 168].

Така се оправдават неморални постъпки в бизнеса, които не са забранени със закон. И дори ако тези постъпки доведат до ужасни щети, то отговорността (и вината) се прехвърля изцяло на онези, които са формално свързани с правния регулатор – законотворци, правосъдие, държава. Предприемачът например не е отговорен, че произвежда продукт, който съдържа вредна за здравето съставка, щом законодателят не е създал закон, който да я забранява. Отговорността е изцяло на държавата. За съжаление подобно мислене и поведение са често срещани като израз на спонтанна защита на собствените бизнес интереси. В крайна сметка обаче това е поведение на безотговорност и цинизъм, защото допуска да се произвеждат опасни за здравето продукти, да се използват замърсяващи технологии, да се изхвърлят вредни отпадъци, ако това не е изрично забранено от закона или законът бъде заобиколен.

Подобно поведение е близко до спонтанните процеси, които движат пазара – то дава възможност на субектите да се концентрират върху собствените цели и печалба, без да се съобразяват какви средства ще използват за постигането им или как резултатите от дейността им ще се отразят на другите хора – допитват се единствено до закона. Очевидно е, че в днешните времена на прагматични цели и ограничени ресурси подобен възглед е широко разпространен навсякъде по света. Той помага на хората да вървят по линията на по-малкото съпротивление, да не носят отговорности, да прехвърлят отговорността на други (политици, държава, правна система), да не страдат от морална вина и да не си причиняват душевен дискомфорт.

За съжаление често се отива дори и още по-далече – не само се неглижират моралът и отговорността, а нещо повече – лансира се максимата, че именно нарушаването на моралните стандарти е сигурна предпоставка за успех в бизнеса. Широко разпространена е нагласата, че днес, в силната конкурентна среда, може да се успява чрез нарушаването на моралните стандарти, но с придържане към закона. Приема се, че съобразяването с правото е „по-малкото зло“ от съобразяването с морала, защото законът може да се заобикаля или да не се спазва, без да се нарушава. Това поведение често се обявява за прагматизъм, решителност, професионализъм, далновидност, икономическо мислене, позитивизъм. Но по този начин се оправдава всяко неморално поведение, щом не е незаконно. Така на практика може да се допусне всяко опасно производство и всяко друго безобразие, щом изрично не е забранено от закона (защото всичко, което не е забранено, е позволено).

Второ, „разтоварване“ от отговорност в резултат от прехвърлянето на риска в бизнеса – морален хазард. Морален хазарт [3] е явление, породено от безотговорно поведение на пазара, което е предизвикано от прехвърлянето на риска, а заедно с него – прехвърляне и на отговорността.

В бизнеса съществуват различни форми на морален хазарт. Поради това, че сериозно застрашава бизнеса моралният хазарт се определя също и като специфичен риск. Далеч не е парадоксално, че бизнес агентите се опитват да прехвърлят също и този риск, както и останалите рискове. Така бизнесът създава една порочна верига, където прехвърлянето на отговорност цели да избегне риска, но същевременно създава нови рискове, които също се опитва да прехвърли. Заради това, че произтичат от неглижирането или прехвърлянето на отговорност тези рискове се наричат морални рискове [4]. Някои смятат, че днес моралните рискове изместват в голяма степен собствените бизнес рискове и са много опасни.

Понятието „морален хазарт” е въведено от Кенет Ароу, анализирайки застрахователния пазар на автомобили в САЩ, а по-късно е отнесено към кредитния пазар от Джозеф Стиглиц [5]. Във всички случаи става въпрос за безотговорно поведение на пазара, предизвикано от трансформация на риска. Важно е да се каже, че моралният хазарт се проявява и в много други сфери на бизнеса, а също – че може да се породи от поведението на всички пазарни участници (имащи различни роли).

Първоначалното представяне на моралния хазарт от Кенет Ароу е във връзка с безотговорното поведение на агентите (застрахованите) – т.е. клиентите в една застрахователна транзакция [Arrow 1971]. Чрез сключването на застрахова те прехвърлят риска от загуби, но заедно с това прехвърлят и отговорността – поведението им по отношение на собствения автомобил става много по-безотговорно, а заедно с това те са по-склонни и към застрахователни измами. Пряко засегнати от моралeн хазарт са застраховането и кредитния пазар, които в най-голяма степен са застрашени от измами и безотговорно поведение от страна на агентите (клиентите). Но подобно поведение е възможно и в други сфери на пазара, а също и при изпълняване на различни пазарни роли. Морален хазарт се поражда не само от поведението на агенти (клиенти), което беше визирано, но и от поведението на принсипали (собственици) в бизнеса, както и от поведението на държавата на пазара.

Например принсипалите в банките и застраховането могат да причиняват морален хазарт. Противно на житейската интуиция, ако се повиши доверието към банковата система, има вероятност банките да намалят резервите си и да не са в състояние да поемат обичайните рискове в банковата практика. Поведението на банковите принсипали в случая е морален хазарт и обективно повишава риска от банкова криза. Също така, ако принсипали в застраховането продават прекалено евтини полици (заради конкурентно предимство) или не заделят достатъчно резерви, това е морален хазарт, защото няма да са в състояние да изплатят щетите при нужда.

Поведението на държавата също може да е морален хазарт, макар че нейната намеса на пазара обикновено има за цел да преодолее моралния хазарт, предизвикан от агентите или от принсипалите. Когато например държавата гарантира депозитите, това увеличава доверието в банковата система и предполага финансова стабилност. Но заедно с това променя осезаемо пазарното поведение. Защото когато банковите принсипали разчитат на държавните регулатори и на държавните гаранции, у тях се формира впечатлението, че са застраховани от загуба, която е главният риск за всеки бизнес. Като прехвърлят риска, а заедно с него – и отговорността си, пазарното им поведение се променя към волунтаризъм и безотговорност и в резултат често следват фалити. Затова е по-добре длъжниците да бъдат оставени да търпят загуби, за да не са безотговорни и да действат по-разумно и дисциплинирано на пазара [Vacnin 2002]. Ето как интервенцията на държавата, целяща да оживи пазара, фактически стимулира безотговорността на пазара и е реална заплаха от морален хазарт.

Очевидно е, че моралният хазарт изразява не само специфични морални проблеми, но и допълнителните рискове, които се пораждат от трансформацията на риска в бизнеса, която същевременно винаги е и трансформация на отговорност. Трансформацията на риска – и на отговорността, пречи за разумния избор на правилно поведение, предизвиква икономически волунтаризъм, вреди на пазарната дисциплина и рационалност. Погледнато глобално, трансформацията създава един нов изкуствен пазарен свят, който е твърде различен от очакваните разумни действия на отговорните бизнес субекти. Именно този безотговорен пазар – резултат от прехвърлянето на рискове и на отговорности – възпроизвежда непрекъснато морален хазарт и нови морални рискове, предизвикващи информационна асиметрия [Williamson 1975], която кара реалните пазари да се отклоняват от поведенческите модели на традиционния икономикс.

Разгледаните два аспекта на безотговорността в бизнеса – в резултат на прехвърлянето на отговорността към институциите на правото и в резултат на прехвърлянето на риска и отговорността в бизнеса (морален хазарт) – показват ясно защо в бизнес етиката императивно се е наложила нормата да се носи отговорност. Отговорността е основно изискване към всички участници в бизнеса във всички пазарни отношения. Същевременно се приема, че спазването на закона също е важно, но не достатъчно за отговорното поведение на пазара. Спазването на закона гарантира само юридическия аспект от отговорността, а нейните измерения, без съмнение, са много повече. Защото да се осланяме единствено на закона само привидно улеснява живота и реда в обществото, а всъщност е сериозно посегателство върху свободната воля и човешката рационалност. То е в противоречие и с разбирането за свободния пазар изобщо, където свободата има определящо значение.

Наличието на свободна воля, както и необходимостта да се прави избор на пазара и в бизнеса са сигурен аргумент за ролята на морала и съответно – на бизнес етиката. Ако участниците в бизнеса нямат свободна воля, а изпълняват само чужда воля – тази на законодателя в правото, това би ограничило цялостно практическата им свобода. Но също – и тяхната отговорност, което предизвиква реални щети на пазара. Заедно с това то противоречи на тенденцията към разширяване на свободата – за индивида и за обществото, която е трайна насока в развитието на човечеството.

(5) Увеличаване на свободата чрез разширяване на рационалността

Тази тенденция е тясно свързана също и с темата за стимулирането на рационалността в обществото. Защото рационализирането на повече човешки дейности в различни сфери се приема като сигурен път за увеличаване на свободата. Бизнесът също търси целенасочени въздействия за разширяване на рационалността.

Наред със свободната воля, рационалността е същностна характеристика на човека. Нещо повече – човек се самоопределя като разумно същество и с това се разграничава от другите живи същества. В този смисъл рационалността е типична и за обществото. Обаче индивидът често действа нерационално, емоционално или спонтанно, давайки воля на другата – несъзнателна, страна в своята природа. Това е валидно и за обществото, където спонтанните процеси далеч не са изключение. Но, без съмнение, спонтанността е най-присъща за икономическата сфера – особено за пазара и бизнеса. Нещо повече – както вече беше показано, спонтанността често се олицетворява със свободата, като същностна характеристика на свободния пазар.

Въпреки това обаче за човека собственото му развитие, както и развитието на обществото са свързани именно с рационалността и с амбицията за разширяването й. Затова човекът полага целенасочени усилия да стимулира рационалността, от една страна, а от друга – да я разширява като прибавя към нея все повече нови „територии“ от сферата на безсъзнателното и спонтанното в света.

Разумът е важен за човека, тъй като чрез него достига до познание за света, чрез което пък разширява свободата си. Защото познанието представя възможностите за избор измежду различни варианти на реалността и така разширява свободата на волята. Това прави разума значим за всяка дейност във всички обществени сфери.

Рационалността произтича от разума и е пряко свързана с взимането на решения, които съпътстват всеки свободен избор на индивида или общността. Рационалният избор на индивидите и групите в обществото формират обществената рационалност. Целенасоченото поведение и взимането на решения на практика характеризират всички сфери. Но, за разлика от житейската, в публичната сфера и в бизнеса става въпрос не просто за решения, а за управленски решения, свързани с упражняване на власт, налагане на политики, обоснованост на избора. Ето защо обществената рационалност винаги е обвързана с властта, а взимането на решения е същевременно и упражняване на власт. Рационалността е в тясна връзка с всички политики – онези действия, които налагат целенасочени решения, както и с институциите, които ги подпомагат. Търсят се начини за оптимизиране на обществените решения, за да се постигат желаните цели в обществото. Затова се изследват предпоставките и механизмите за рационален избор на различни равнища.

Всичко това засята и бизнеса, където разумът и рационалността очевидно са важни. Те подпомагат взимането на решения, изработването и налагането на определени политики и стратегии, както и изобщо упражняването на власт от мениджмънта. По този начин те стават средство за разширяване и гарантиране на свободата. В контекста на казаното става ясно защо в деловата сфера и конкретно – в бизнеса, обикновено се говори не просто за избор, а за рационален избор.

Рационалният избор се разбира като целенасочена човешка намеса и съзнателно „моделиране“ на социалното и икономическо поведение в границите на обективната даденост. Това не е просто акт, а процес – на избор, решение и действие, при който е важно разходите и печалбите да се балансират така, че да се достигне максимално превъзходство. Затова рационалният избор, като теоретичен модел, е от значение за много науки – икономика, политология, социология, философия.

В този контекст темата за отговорността, дискутирана по-горе, също има важно място и е неразделна част от рационалния избор. Обществената рационалност означава същевременно и адекватна (съответна на свободата) отговорност за управленските решения, за упражняването на власт, за налагането на политики.

Бизнесът несъмнено е разумна делова дейност, която си поставя разумни цели и търси адекватни средства за постигането им. Затова взимането на решения е изключително важно за бизнеса, но не по-малко важно е и това – те да са отговорни. Отговорните управленски решения са свързани с такива ключови въпроси за обществото като: балансиране на разходите и печалбите; овладяване на неопределеността и свеждането й до рискове; анализ на риска; адекватна оценка.

Днес става все по-важно всички участници в бизнеса да взимат правилни решения, с които да разширяват рационалността на пазара. Същото се отнася и за решенията, с които държавата се намесва на пазара. Това предполага изграждането и следването на определени политики – вътрешни (идващи от мениджмънта) и външни (идващи главно от държавата) по отношение на пазара. Все по-актуално е и да се носи адекватна отговорност. Отговорните решения са приоритет както за предприемачите в ежедневната им дейност, така и за външните институции, намесващи се на пазара. Бизнес етиката безусловно налага това изискване.

Правилното решение в бизнеса е допълнително комплицирано от това, че то винаги е обобщение на различни аспекти за правилност – икономическа, юридическа, етическа, технологична. Затова бизнес етиката отделя специално внимание на взимането на решения в бизнеса и на многостранните анализи, които трябва да ги предшестват. Те задължително са базирани на общоприети ценности и етически стандарти, които надеждно подпомагат рационалния избор към печалбата.

Може да се каже, че бизнес етиката не само разчита на рационалността, но и тя самата цялостно подсилва рационалността на пазара. Тя стимулира разумния избор в бизнеса като контрапункт на спонтанността; насочва към търсенето на правилни решения, които са едновременно икономически, юридически и етически правилни; изисква отговорност, която да е адекватна на свободата на взетите решения; разработва механизми за взимане на правилни решения на всяко ниво в бизнеса, като разчита много на етическия анализ и оценка; полага усилия да се рационализират всички важни за бизнеса отношения – отношенията между самите субекти (тези между фирмите и тези във фирмите), както и отношенията между бизнес субектите, от една страна, и потребителите, клиентите, обществото, от друга.

Заедно с това бизнес етиката е в унисон и с общите усилия в обществото да се рационализира и оптимизира човешката дейност чрез общ съвременен модел на организация. В този контекст също се разчита на безспорните предимства на морала като утвърден обществен регулатор. Организирането на човешкия фактор днес е важен приоритет на мениджърите, за което те много разчитат на бизнес етиката. От тях се очаква да стимулират морала в своите фирми и да създават етическа компетентност и етическа нагласа у своите служители. Всичко това също потвърждава общата нагласа за увеличаване на рационалността в бизнеса.

Същевременно днес все по-често се говори за обща криза на рационалността в съвременното общество. Симптомите се свеждат до: ширещи се съмнения в обществената рационалност и фаворизиране на спонтанността на всички нива, стигащо да краен либерализъм; оспорване на морала и възхваляване на липсата на отговорност като облекчение; абсолютизиране на формалната справедливост и правния позитивизъм, а същевременно – допускане на обща ерозия в правосъдието; налагане на процедурна рационалност и бюрократизиране на обществото; управленски кризи; толериране на престъпността; засилен натиск върху гражданите; криза на демокрацията. Кризата на рационалността засяга взимането на решения на различни нива в икономическата система, както и в цялото социално управление, включително – политическите решения, с които държавата се меси в икономиката.

Но точно затова разумният избор става все по-ценен като средство да се достигат конкретните цели на обществото при силно ограничените възможности. Тъй като процесите в обществото взаимно си влияят, преодоляването на общата криза на рационалността изисква целенасочени усилия от различни посоки. А това е предизвикателство за бизнес етиката и за етическия анализ, който тя налага.

***

Свободата на свободния пазар отдавна не се разбира само като проява на обективни и спонтанни икономически процеси и закони, нито се приема като безусловен абсолют. И това е съвсем логично. Свободният пазар допуска допълнителна и целенасочена човешка намеса – както външна (от държавата), така и вътрешна (от мениджмънта). А днес, в условията на демократичното развитие на обществото, той все повече допуска намесата и на други външни фактори, освен държавата. Най-често това са граждански структури и формирования, които използват специфични механизми, за да защитят интересите на потребителите, на определени групи от тях или на обществото като цяло. Без съмнение държавата, мениджмънтът и потребителските структури интервенират бизнеса, а това извежда на преден план необходимостта да се дозира намесата, за да не се допуска дестабилизиране на пазара. Затова въпросът за регулирането на пазара е актуален и придобива етически аспект. Търсят се адекватни механизми за регулиране, но също – и предварителен регламент. Бизнес етиката се възприема като такъв регулатор.

Нарастващото влияние на бизнес етиката в днешно време несъмнено е свързано и с приноса й към тенденцията за увеличаването на свободата в обществото. Съблюдаването на бизнес етиката се разглежда не просто като ограничение на бизнеса, а като предпоставка за ефективност на бизнеса. Икономическите субекти имат интерес да зачитат етически стандарти, защото това помага за балансирането на стопанските взаимоотношения и ги улеснява. Същевременно то е и предпоставка за ефективност. Обществото също държи на бизнес етиката, за да може да въздейства върху бизнеса не само с икономическите механизми на платежоспособното търсене, но и със средствата на морала. За обществото бизнесът е едновременно благодетел, но и потенциална заплаха. За да защити интересите си и собственото си оцеляване, обществото иска от бизнеса да бъде социално отговорен и да зачита етическите стандарти. Завишените изисквания за по-добро качество на стоките и услугите, за по-надеждно опазване на природната среда, за по-икономично изразходване на суровините и др. наистина ограничават бизнеса, но заедно с това стимулират развитието му и конкуренцията на пазара, което също е предпоставка за ефективност.

Свободата на свободния пазар, освен че не е безусловен абсолют, очевидно допуска ограничения в името на постигането на значими човешки цели. Тя се отдалечава от представата за спонтанност и все повече се разглежда в контекста на утвърдени етически представи: за разширяване на свободата, за съответствие между свободата и отговорността, за фаворизиране на отговорността и неглижиране на безотговорността, за борба със заплахите, идващи от безотговорността, за взаимно зачитане на правата от всички участници в бизнеса, за поемане на задължения, за спазване на етическите стандарти. По този начин свободата не се конфронтира, а напротив – намира съответствие, както с пазарните особености, така и със значимите човешки цели на пазара и извън него.

БЕЛЕЖКИ

[1] Социално (социална отговорност) тук винаги се употребява в широкия си смисъл – като синоним на обществено, а не в тесния смисъл, наложен от публичната администрация, който го обвързва с хора или кръгове в неравностойно положение, т. нар. социално слаби.

[2] По този въпрос виж публикацията на автора, където се сочат 10 групи опасности, произтичащи от абсолютизирането на правото и неглижирането на морала [Драмалиева, В. 2013].

[3] Морален хазарт идва от (англ.) hazard – риск, опасност – и не трябва да се асоциира с българското значение на хазарт – игра в която се залага. В англ. за хазарт се използва gambling. Такава непрецизност обаче често е налице и тя води до смесване на понятията, грешна употреба, неразбиране. За да не се допуска това, авторът препоръчва на български да се изписва морален хазард (вместо хазарт), но това все още не е възприето.

[4] В случая морално не се употребява в оценъчен смисъл (морално положително), а като особеност, обвързана с морала, каквото в случая е отговорността. Не бива да се спекулира с понятието морални рискове – тези рискове не се одобряват от морална гл.т., а напротив – те са опасна заплаха.

[5] По този въпрос виж публикациите на автора [Драмалиева, В. 2008].

ЛИТЕРАТУРА

Драмалиева, В. 2008. Морални рискове в икономиката. Етика и социален риск. Етически студии. В. Търново: Фабер, с. 59 – 81.

Драмалиева, В. 2013. Защо е опасно възприемането на правото като етически максимум в България. Етиката в българската правна система. София: Издателски комплекс – УНСС, с. 42 – 52.

Драмалиева, В. 2014а. Бизнес етика и корпоративна социална отговорност в съвременното управление на бизнеса. София: Издателски комплекс – УНСС.

Драмалиева, В. 2014б. Бизнес етика. Философски прочит. София: Издателски комплекс – УНСС.

Фром, Е. 1992. Бягство от свободата. София: Христо Ботев.

Arrow, K. 1971. Essays in the Theory of Risk-Bearing. Amsterdam: North-Holland Pub. Co.

Beauchamp, T. L., Bowie, N. E., 2004. Ethical Theory and Business. N.J.: Prentice Hall.

Buchholz, R. A., Rosenthal, S. B. 1998. Business Ethics: The Pragmatic Path beyond Principles to Process. N.J.: Prentice Hall.

Carroll, A. B.1991. The Pyramid of Corporate Social Responsibility: Towards the Moral Management of Organizational Stakeholders. Business Horizons, July–August.

De George, R. 1993. Moral Issues in Business. An Introduction to Business Ethics. London: Chapman & Hall, pp. 37-50.

Donaldson, J. 1993. Key Issues in Business Ethics. G.B.: Academic Press Ltd.

Donaldson, Th., Werhane, P. H., Cording, M. 2002. Ethical Issues in Business: A Philosophical Approach. N.J.: Prentice Hall.

Vaknin, S.2002. Moral Hazard and the Survival Value of Risk. United Press International.

Williamson, O. 1975. Markets and Hierarchies: Analysis and Antitrust Implications. N.Y.: The Free Press.

Advertisements