Сп. „Етически изследвания“, бр. 5, кн. 1/2020

КОГА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ СЕ ПРЕВРЪЩА

В НЕМОРАЛЕН АКТ?

ИВАН КАЦАРСКИ

Институт по философия и социология, БАН

pessoko@gmail.com

WHEN DOES THE STATE OF EMERGENCY BECOMES

AN IMMORAL ACT?

IVAN KACARSKI

Institute of Philosophy and Sociology, BAS

Abstract

With the state of emergency we entered a new reality. New social phenomena emerged, the moral evaluation of which is not always an easy matter. It is particularly difficult to distinguish immoral acts, which are presented as being motivated by the safeguarding of life as a supreme and absolute value. In this sense, the question when the state of emergency becomes an immoral act, seems topical to me. Here I attempt to provide some of the answers: when guilty are presented as heroes and saviors; when mass fears become an instrument of power; when people ‘s misery is transformed into money; when rescuing kills.

Key words: COVID-19, state of emergency, moral, life, poverty, power.

Заедно с извънредното положение влязохме в нова реалност. Появиха се нови социални феномени, чиято морална оценка невинаги е лесен въпрос. Доминиращата съвсем доскоро в социалния дебат либерална тематика (демокрация, пазарна икономика, правата) отиде на заден план. Либералите почти замлъкнаха, зашеметени от пандемията и извънредната ситуация. Отключиха се първични инстинкти, които изтласкаха съвсем на заден план доскоро обичайната и почти задължителна политкоректност. Нервите се оголиха. Въпрос над въпросите стана запазването на живота. Познати фигури влязоха в нови роли. Политици и бизнесмени заеха позите на герои и спасители на своята нация и на човешкия род.

Социалният анализ и социалната критика на тези нови явления неизбежно прерастват в морална критика. А според мен последната е силна, когато се опира на фактите и числата.

Това мое разбиране се конкретизира в твърде актуалния според ме въпрос: Кога извънредното положение се превръща в неморален акт? Тук се опитвам да дам някои от отговорите.

Когато виновници се представят за герои и спасители

През последните месеци се състоя най-големият, очевиден за всички провал на господстващата икономическа и социална система, и на свързания с нея начин на живот. Стопански най-развитите и най-богатите общества, които същевременно разполагат и с най-голям технологичен потенциал, търпят поражение, което няма аналог в тяхната история. Най-силно разтърсени и поразени от пандемията се оказаха тъкмо обетованите земи на западната цивилизация – Западна Европа и Съединените щати. Човешките жертви в тях са най-многочислени, икономиката им бе напълно парализирана, „свободното движение на хора“ бе забранено.

Това са нечувани и невиждани неща. „Нормалното“ място на епидемиите, покосяващи милиони, беше бедният и изостанал Юг, а не развитият и богат Север. Провалът на икономиката този път се дължи не на нейното собствено пренапрежение и задъхване, а на природен феномен, който по принцип може да бъде овладян посредством ресурси, технологии и организация – и трите елемента са гордост на западната цивилизация. „Свободното движение на хора, стоки и капитали“ беше кредото на „свободния свят“, а ограниченията на свободата и границите – принцип на тоталитарни и авторитарни режими. Всички сме свидетели как безпрецедентната промяна настъпи за броени дни. Функционирането на системата и всекидневието са парализирани. Могат да се посочат много причини и обстоятелства за това положение на нещата, но зад всички тях се крие провалът на една философия: „всеки за себе си и Бог за всички“. Но кой Бог, каква висша морална сила би покровителствала абсолютни егоисти, всеки от тях загрижен само за себе си, за своята банкова сметка и за максимизирането на удоволствията, които тя може да му позволи? Тези същества сами трябва да се погрижат за себе си. Но способни ли са да го направят в трудни моменти като една пандемия?

Здравето е уж върховна ценност, но дали е така? То е всъщност „разход“ – частен и обществен, – то не пълни банкови сметки и джобове, а ги опразва, освен в случая, когато самото то е бизнес, от който се печели. А както знаем, здравето става все по-скъпо „удоволствие“, което малко хора могат да си купят сами. Общественото здраве пък е притиснато от две страни, от две координирано действащи системи – държавната политика на икономии на обществени разходи и търговската организация на здравните „услуги“. Бидейки по-мощни и организирани, интересите на търговците на здраве, а не интересите на гражданите, имат превес (За българската ситуация виж: Кацарски, 9 април 2020). Същото е в сила и общо за едрия бизнес, което прави растежа на икономиката, т. е. растежа на капитала далеч по съществен приоритет, отколкото здравните и други социални потребности.

Така пределно кратко може да се обясни неспособността на здравните системи на най-богатите страни да се справят с предизвикателството на новия коронавирус. Първо, в някои страни (Италия, Испания, Франция, Великобритания, Съединените щати и други) началният етап на епидемията бе пропуснат и тя можа да се развихри, преди да се вземат адекватни мерки. Защо? – За да не се смущава икономическия процес. Второ, необходимите средства за диагностика и защита (тестове, апарати за белодробна вентилация, маски, ръкавици, очила, дезинфектанти и други специфични продукти) се оказаха почти навсякъде крайно недостатъчни или липсващи. Защо? – Защото поддържането на съществени запаси от тях е икономически нерентабилно и защото производствата им са изнесени далеч на изток, в бързо развиващи се страни от Азия. Приоритет и в това отношение имаше икономическата ефективност.

Трето, болниците се оказаха неподготвени по отношение на леглови единици, особено такива за интензивни грижи, по отношение на подготвен медицински персонал и на организационна готовност. Тази неподготвеност отново се корени главно в преследването на търговски интереси от болници и лаборатории (За ситуацията в САЩ виж: Маринов, 19 април 2020).

Четвърто, епидемията свари неподготвена биотехнологичната индустрия. В нея се влагат, разбира се, огромни средства за изследвания и разработки, но само в такива, които биха донесли гарантирани добри печалби. Знае се отдавна, че появата на нови смъртоносни вируси, предизвикващи големи епидемии и пандемии, е събитие с висока степен на вероятност. Но този факт сам по себе си не е в състояние да задвижи икономическите интереси и механизми. Никой не знае точно кога ще настъпи такова събитие, нито пък неговата конкретна биологична характеристика. Разбира се, много важни са стратегическите изследвания, но те не са по вкуса на инвеститори и мениджъри, които очакват непосредствен и сигурен икономически резултат, т. е. печалба. Поради това мощният научен и технологичен потенциал на биоиндустрията се задвижва едва след като фаталното събитие, епидемията, стане факт, а ефективно средство за противодействие (ваксина, лекарство) е възможно да се създаде едва след като е преминала първата, всъщност най-смъртоносната епидемична или пандемична вълна.

Днес очевидно трябва да забравим тези „минали заслуги“ на управляващите елити и да им съчувстваме за тежкото бреме, което лежи върху раменете им в условията на пандемия. Това поне се опитва да ни внуши например такъв неслучаен източник като Евронюз – най-мощната европейска информационна агенция, основана по инициатива на Европейския съюз, с участието на 10 европейски обществени медийни компании, с екип от 500 журналисти. Според „анализа“ на Дарън Маккафри, политически редактор в Евронюз, трябва да съчувстваме на „хора като Ангела Меркел, Емануел Макрон, Борис Джонсън, Джузепе Конте, Педро Санчес и много други“, заради това че „трябва да вземат индивидуални решения, които след това засягат десетки милиони от техните съграждани. Тежко е това бреме – можете да го видите гравирано върху лицата им, в работата на Борис Джонсън, която той трябва да продължи, дори когато е в болнично легло“. Политиците „правят грешки. Те са човешки същества, каквито сме всички ние, но те се борят с алтернативи, с които много от нас никога не биха искали да се справят. Спомнете си, почти всеки от тях иска да вземе правилното решение, решението да запази здрави всички нас“ (McCaffrey, April 24, 2020.)

В края на този „задълбочен анализ“ авторът възкликва: „Оздравявай бързо, Борис“ (Ibid.). Радвам се, че това пожелание се сбъдна. Останалото е мелодраматично героизиране на хора, които не се справиха с отговорностите си. За да се стигне до сегашната криза на здравните системи, са правени не някакви си грешчици, а системни грешки. Същото малко по-късно ще се случи със социалната система и то по същата причина.

Дори някои от най-отявлените трубадури на „свободния пазар“ в разгара на пандемията изведнъж се самопровъзгласиха за спасители на човечеството. Например, 265 видни австралийски икономисти заявяват в писмо до правителството на своята страна, че „едно коравосърдечно безразличие към живота е морално осъдително“ и призовават: „не жертвайте здравето заради ‘икономиката’“ (Open letter from 265 Australian economists… April 19, 2020). Докога ли ще трае това човеколюбиво настроение? Скоро ще се убедим, че то е било само краткотрайно изпускане на нервите.

Когато масовите страхове стават инструмент за власт

В ситуацията на сегашната пандемия не бива да забравяме една важна черта на човешката природа, установена доста отдавна от психоанализата и потвърдена от емпирични изследвания. За нея ни напомня Джанпиетро Петрилиери, психиатър и професор по организационно поведение: Когато ситуацията е ужасна, мнозинството хора предпочитат „трогващият сърцата лидер пред уравновесения мениджър“. Колкото сме по-злочести, толкова повече сме готови да служим на лидерския култ. Според Петрилиери лидеризмът (може би по-подходяща е българската дума „вождизъм“) е „интоксикация (…) която ни вреди повече, отколкото злините, които очакваме лидерите да премахнат“ (Petriglieri, May 5 2020).

Водени от собствен инстинкт, или по съвети на експерти, някои политически лидери не пропускат да се възползват от тази особеност на масовата психика. Характерен случай в това отношение е френският президент Еманюел Макрон. Ето как го представя в най-новата му роля Рим Момтаз, кореспондентка на „Политико“ във Франция: Макрон се самообяви за генерал, който води война срещу коронавируса. Той превърна Зелената зала на Елисейския дворец в свой команден център, където прекарва по-голямата част от времето си. Оттам той ръководи една „кинетична“ война – война с непрестанна динамика, „изискваща бързо и решително действие, при малко време за повторна преценка“ (Momtaz, 12 April, 2020). Заобиколен от най-верните си помощници, той отправя своите видеопослания към нацията от залата, тапицираната в светлозелено и златно. След първите смъртни случаи, почти всяка седмица Макрон напуска командния си център, „за да инспектира своите фронтови линии: в болници, изследователски центрове, кризисни звена, частен приют и център за бездомни“ (Ibid.).

Очевидно с генералската си поза Макрон иска да се представи като енергичен лидер, който държи ситуацията под контрол и на когото може да се разчита.

Други европейски лидери са по-дискретни, но не пропускат да се възползват от страховете на хората. Показателен е например следният факт, станал известен на медиите: „Да се привлече вниманието на австрийците със стряскащи данни и драматични изказвания – това са обсъждали на 12 март членове на правителството, здравни експерти и експерти по комуникация. Това става ясно от протокол, изпратен на общественото радио ОРФ, от който се разбират още думите на Себастиан Курц, че трябва да се действа внимателно и австрийците да почувстват страх от заразата, но не и от евентуален недостиг на хранителни стоки вследствие на пандемията“ (БНР, 27. 04. 2020).

Но не е нужно да отиваме в Австрия или друга страна по-далеч в западна посока, където политиците са предпазливи в изказванията си и са принудени да крият намеренията си за сплашване на хората. Тази „прикритост“ е чужда на нашите политически нрави. На 12 април нашият министър-председател заяви: „Ако не затворим пазарите, ще дойдат хладилните камиони да изнасят труповете, както стана в Ню-Йорк“ (Борисов… 12 април 2020). Четири дни по-късно той благодари на медиите за това, че показват „хилядите трупове във Франция, в Щатите, в Италия и къде ли не. (…) чували за трупове! Дефицитна стока! Чували за трупове – всички търсят. Както облеклата, така и чували за трупове! Добре ли ви звучи? Кое е насаждане на страх – че търсят чували за трупове? (…) Може ли истината да е насаждане на страх?“ (Борисов… 16 април, 2020).

Може би тези стряскащи думи са мотивирани от добри намерения – да ни предупредят, да ни предпазят, да ни спасят. Но как да си обясним плановете и действията за облекчаване на карантината сега, когато епидемията е добила много по-голям мащаб, отколкото в началото на април? Защо нашият генерал министър-председател разпореди храмовете около Великден да останат отворени, след като целият християнски свят не си позволи това? Резултатът стана очевиден още в първата седмица след Цветница – влязохме в нова, много по-интензивна фаза на епидемията.

Ясно е, че животът и здравето не са абсолютния приоритет и мотив, както ни се внушава. Какви са точно мотивите в последна сметка е все едно. Няма значение дали това са политически сметки, примитивно мислене, което не може да си представи вярата без стандартните ритуални действия или нещо друго.

Банално известно е, че правителствата и експертите, които ги подпомагат, си служат избирателно с информацията. Така е и в условията на сегашната епидемична криза. Нека си спомним: В началото на епидемията, когато предпазните маски бяха голям дефицит, ни убеждаваха, че всъщност те съвсем не са надеждно средство. По-късно, когато вече ги имаше в достатъчно количество, макар и на скандално високи цени, те станаха абсолютно задължителни. Първоначално, когато тестовете за новия коронавирус бяха съвсем оскъдни, се заявяваше, че те са ненадеждни и не е разумно да се прилагат в широк мащаб (въпреки положителния опит на страни като Германия и Южна Корея, Сингапур, Нова Зеландия и др.). След това, когато тестовете вече не бяха така дефицитни, и у нас се премина към тестване на по-големи групи. Трябва ли да се успокояваме, че подобна употреба на информацията е характерно и за „щаба“ на Макрон (Momtaz, 12 April, 2020).

Нека си зададем и други въпроси: Как без подхранване на страховете и манипулиране на информацията иначе скъперническите правителства биха получили на свое разположение баснословни суми за посрещане на разходите около епидемията и свързаната с нея икономическа криза? Можеше ли това да се случи без гигантска обработка на съзнанията? Колко от милиардите и трилионите ще отидат за справяне с пандемията и за подкрепа на най-нуждаещите се и колко ще потънат незнайно къде?

Когато нещастието на хората се превръща в пари

Пандемията предизвика блокаж на световната икономика, което пък доведе до нарастване на безработицата и намаляване на потреблението на повечето стоки. Логично е в такава ситуация цените да паднат.

Такава действително бе световната тенденция през последните2-3 месеца. Светът бе залят с петрол и цените на горивата на международния пазар паднаха до незапомнено ниски нива. Цените на хранителните стоки през март, по данни на ФАО, паднаха с 4.3% до най-ниското си ниво след 2015 г. (Рилска, 2 април 2020).

Друга е картинката в България. Цените на горивата бензина и дизела в бензиностанциите дори към началото на май са всe още твърде високи в сравнение с катастрофалния спад на цените на горивата на световния пазар (Пазарът на горивата се сринал… 1 май 2020). Вместо, както е логично, да намаляват, цените на хранителните стоки от първа необходимост бележат растеж – плавен или рязък. Това установява изследване на КНСБ за месец март. Проследени са цените на 26 хранителни стоки и 5 стоки, свързани с опазването на здравето и живота в 26 областни центъра. Средният растеж на цените на картофите е 26,1%, на чесъна – 45.4%, на зелето – 15.3, на морковите – 13.3%, на лука – 14.3%, но джинджифила – 100.8%, на лимоните – 43.6%, на свинското месо 5.2%, на слънчогледовото олио – 4.2%. В някои областни центрове цените на лимоните нарастват със 100%, а на джинджифила с 220 – 250 %. Цените на доматите бележат спад с 3.9%, а на краставиците – с 6.8% (Отчетоха жесток скок в цените на храните. 3 април, 2020).

Драстично скочиха цените на личните предпазни средства: мокри кърпи – с 11.1%, на антибактериалния гел – с 230% (Пак там). Аз лично на два пъти си купувах предпазна маска (обикновено парче плат) на цената от 7.50 лева. Собствениците на аптеки се принудиха да се оправдават заради по-високи цени на предпазни средства и лекарства. Стефан Сгурев, техен представител, заяви: „Относно спекулата ще кажа, че има дефицит на продукти. Най-търсени са маските, спиртът и ръкавиците. Те идват на високи цени в аптеките. Доставчици и производители обявиха, че се повишават цените на материалите и транспорта.“ (Лазаров, 21 март 2020).

Тенденцията на покачване на цените продължава. Според национално представително изследване, проведено в периода 20-24 април, половината от потребителите смятат, че цените в големите хипермаркети са се увеличили. (Цените в магазина се вдигат… 6 май 2020). Само че не се уточнява, каква част от изследваните лица не пазаруват в хипермаркети.

Извънредно положение – извънредни печалби! Няма виновни, няма наказани. Пазарът определял цените, въпреки че икономиката е блокирана и да се говори за свободна конкуренция е смешно.

Да се разчита на официалните власти да защитят хората, намиращи се в бедствие, е напразна надежда. Няма у нас обществена сила, която истински и докрай да заеме тяхната страна. Напълно примирени и беззъби са синдикатите. КНСБ например се ограничава с това, че „подкрепя призива на министър Десислава Танева да се насърчават търговските вериги да предоставят стоки от националното производство, като се гарантира реализиране на продукцията, от което следва запазване на работните места и доходите на заетите лица“ (Отчетоха жесток скок в цените на храните. 3 април, 2020 16:45). Разбира се и от инициативата да се „насърчават“ търговските вериги да продават повече български стоки почти нищо не излезе.

Какво друго да очакваме? Та нали сме в България. Да не сме случайно в Гърция, където се извършват масови проверки за цените на горивата, предпазните средства и храните, а министърът на развитието Андонис Георгиадис заплашва спекулантите с глоба до 1 000 000 евро. „Не е време за печалби за сметка на потребителите. Глобихме с 59 хиляди евро фирма-производител на дезинфектанти за високи печалби“, заявява Георгиадис. (Масови проверки в Гърция. 4 април 2020).

Родната демокрация и пазарна икономика не допуска такъв произвол. Напротив, у нас се котират адвокати, които успокояват търговците, че според нашите закони нищо не ги заплашва. Ето един безплатен съвет: „ВАЖНО! За да се приеме, че е налице злоупотреба с монополно или господстващо положение, освен констатацията за изкуствено завишаване на цени, е необходимо да се установи и наличието на такова положение по отношение на съответното предприятие. Това означава, че при липсата на монополно или господстващо положение, изкуственото завишаване на цени няма да представлява нарушение на коментираното основание.“ (Петкова, 29 март 2020).

И така, държавата не трябва да се намесва в работите на „бизнеса“ дори в ситуация на бедствие в национален мащаб. Но тя, плоскоданъчната, е длъжна, независимо от жертвите, да го пренесе на раменете си до спасителния бряг – здрав и силен, готов за нови подвизи.

Когато спасяването убива

Всички са единодушни, че пандемията води до големи икономически поражения. Както се случва почти винаги при бедствия от различен вид (войни, епидемии, природни катастрофи), щетите се разпределят крайно неравномерно. Както вече стана дума, някои може и да спечелят, други ще се справят успешно, трети ще се провалят. Няма спор и по това, че бедните ще понесат най-силен удар от кризата – загуба на работата и доходите, които и без това са били оскъдни.

За последната категория хора спасителните мерки на правителствата за овладяване на епидемията са по-скоро пагубни. Докато вирусът разболява и отнема живот на случаен принцип [1], икономическото бедствие поразява поголовно. Докато COVID-19 остава без или с леки симптоми в около 80% от заразените, чумата на бедността е далеч по немилостива. Ако в масата от случаите вирусът се преболедува за 3-4 седмици, хватката на бедността може да се окаже непреодолима. Ако от вируса боледуват и умират предимно стари хора, от бедността страдат всички, а може би най-много младите поколения.

В ситуация като сегашната, оцеляването на икономически най-уязвимите зависи в много голяма степен от равнището и капацитета на здравната и социалната система на съответната страна. Натоварването, което те вече понасят е огромно. Дали те ще издържат е въпрос, на който е трудно да се отговори.

Ако в страна като България не сме напълно наясно, доколко фатална ще се окаже предизвиканата от епидемията икономическа криза, за други страни можем да сме абсолютно сигурни. Това са световните парии – например повечето африкански страни, а и не само те. В тях икономическата катастрофа вследствие на противоепидемичните мерки е напълно гарантирана.

Някои обстоятелства разкриват, че проблемът притежава морално измерение, което далеч надхвърля стандартните очаквания.

Нека съпоставим някои факти. Като цяло, най-бедните страни и региони в света отчитат най-ниска заболеваемост и смъртност от COVID-19. Към 10 май 2020 в Европа регистрираните случаи са 1 420 650, в Северна Америка – 1 474 779, в Южна Америка – 298 131, в Африка – само 62 448. Смъртните случаи са съответно: Европа – 152 120, Северна Америка – 89 054, Южна Америка – 15 400, Африка – 2 240. Починали от епидемията на един милион население са: Испания – 569, Италия – 503, Обединено кралство – 465, Съединени щати – 242. За някои страни с голям дял на бедното население по същия показател имаме: Еквадор – 97, Бразилия – 50, Сао Томе и Принсипе – 23, Алжир – 11, Египет – 5, Индонезия – 4, Индия -2, Нигерия – 0.6, Мианмар – 0.3. По отношение на африканските страни този показател обикновено има стойности под 5 (COVID-19 Coronavirus Pandemic. May 10, 2020).

Експерти и журналисти обсъждат различни причини и фактори, обясняващи тази по-ниска засегнатост на редица от страните с най-многочислено бедно население. Сред обективните фактори се посочват: по-голям дял на младото население, широко прилагане на BCJ-ваксината и противомаларийнитe препарати, предполагаемо благоприятно въздействие на климатични фактори (висока температура и висока влажност). Немалка роля се приписва на недостатъците при регистрацията на случаите с COVID-19, което е свързано преди всичко с ограничено тестване на населението (Brassey, Heneghan, Mahtani, Aronson. March 23, 2020; Gray, March 24, 2020; Malani, Gupta and Abraham. April 16, 2020).

Възможно е жертвите на новия коронавирус в Африка да са много повече от регистрираните. И все пак този нов агент бледнее до загубване на фона на другите инфекциозни болести. По данни на Световната здравна организация през 2016 г. те са причинили смъртта на 3 102 063 души, от които 916 851 са починали от инфекции на долните дихателни пътища, 718 800 – от ХИВ/СПИН, 652 791 – от диария, 408 125 – от малария, 405 496 – от туберкулоза. (FACTSHEET… April 8, 2020).

Къде е тук моралният проблем? Той се крие в отговора на въпроса: Оправдано ли е пълното блокиране на живота в африканския континент поради опасността от COVID-19. Дали щетите, които би нанесла пандемията, са сравними с щетите, предизвикани от драстичните мерки срещу нея?

На 19 март 2020 генералният директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус призовава: „Африка трябва да се събуди, моят континент трябва да се събуди“. Той предупреждава, че макар заразените с коронавируса в Африка тогава са около 640, а смъртните случаи от него – само 16, място за самодоволство няма – Африка трябва да се подготви за най-лошото (BBC, March 19, 2020).

Подтикнати от СЗО, повечето правителства въвеждат строги ограничителни мерки: затваряне на страните, ограничаване на основни икономически дейности, затваряне на училищата и колежите, забрана на събиранията, призиви за спазване на лична хигиена (Nuwagira & Muzoora. April 10, 2020; Malawi announces coronavirus lockdown. April 15, 2020).

Не всички коментатори одобряват поведението на африканските правителство в ситуацията на пандемия. Крис Акор например обвинява нигерийския политически и стопански елит в нарцисизъм и липса на въображение. Първо, принадлежащите към него самодоволно пренебрегват предписаните от правителството предпазни мерки, не се самоизолират, не сътрудничат на здравните власти, дори когато е застрашен собственият им живот. Второ, лишени от въображение, те налагат на страната драконовски мерки, приложени в други страни. Всъщност мерките срещу пандемията се оказват по-вредни от болестта в буквалния смисъл на думата: към 15 април в Нигерия, при 11 починали от вируса, са установени 18 жертви на силите за сигурност в опита им да наложат противоепидемичните мерки (Akor, April 16, 2020).

Много по-мащабни са икономическите и социални щети вследствие на блокирането на икономиката. Според експертни оценки числото на бедните в света ще се увеличи поне с половин милиард, а може би дори с над 920 милиона (Oxfam… April 11, 2020). И без сегашната пандемия положението в света е достатъчно трагично: гладните наброяват 821 милиона – гладува всеки девети жител на планетата; предполага се, че сегашната икономическа стагнация ще увеличи числото на крайно бедните в света с 14-22 милиона (Poverty, Food Security… April, 2020).

В Мианмар, след установяването на 27 случая на заразени, от които трима починали, се въвеждат най-строги мерки. В един от районите затварят над 40 шивашки фабрики и около 25 хиляди работници остават на улицата. Едно съобщение за тяхното положение създава почти физическо усещане за отчаяние и безнадеждност (Lorcan, April 12, 2020).

Други бедствия застрашават най-бедните страни като следствие от икономическата деградация: нарастване на етническите и религиозните конфликти (Lorcan, April 12, 2020), засилване на авторитаризма и милитаризма, съответно пречупване на крехките кълнове на демокрация (Malawi high court… April 17, 2020; Kainja, April 1, 2020).

Както отбелязва Крис Акор, към средата на април „дори Международният валутен фонд и Световната здравна организация разбраха, че е безразсъдство Африканските страни да възприемат шаблонното затваряне, без дори да се мисли за техните локални особености“ (Akor, April 16 2020). Как да блокираш икономиката, когато 80% от работната сила зависи от спечеленото за деня и няма на разположение хранителни запаси? Как да агитираш за често миене на ръцете, когато мнозинството от населението няма на разположение течаща вода? – пита риторично МВФ и заявява, че мерките на африканските държави за налагане на социална дистанция със сигурност „застрашават препитанието на безброй уязвими хора“. СЗО, която първоначално призовава за максимално затваряне, на 13 април излиза с ново послание, аналогично на възприетото от МВФ. (Ibid.).

Извънредното положение ни въведе в нова сложна реалност. Нашето актуално съществуване не може да се подведе под общ морален знаменател. В този смисъл описаните тук картини разкриват само едната, негативната страна на новата реалност. Всеки ден и, струва ми се, много повече отколкото по-рано, срещаме доброта, милосърдие и дори саможертва за другите, често напълно непознати хора. На този фон още по-ярко се открояват егоизмът и изкористяването на човешките страхове и нещастия. Добрите дела са толкова по-прекрасни, колкото са по-невидими. Напротив, неморалните действия са толкова по-опасни, колкото са по-прикрити и замаскирани. Много важно е да можем да различаваме и едните, и другите.

БЕЛЕЖКИ

[1] Въпросът за мащабите на епидемията – фактори, заболеваемост, смъртност, както и споровете свързани с него, съм разгледал в отделна статия (Кацарски, 5 май 2020).

ЛИТЕРАТУРА

БНР, 27.04.2020. Скандал в Австрия след правителствено заседание за Covid-19. https://www.bnr.bg.

Борисов: Пазарите сами се затвориха заради лоша дисциплина, ще изкупим продукцията. 12 април 2020. https://www.marica.bg.

Борисов намекна, че може да изпуснем положението с COVID-19. 16 април, 2020 https://fakti.bg.

Кацарски, И. 9 април 2020. Кризата с коронавируса и „студеният резерв“ на здравната система. http://24may.bg.

Кацарски, И. 6 май 2020. COVID-19: живот, смърт, власт. http://24may.bg.

Лазаров, И. 21 март 2020. Има ли спекула при цените на лекарствата? https://dariknews.bg.

Отчетоха жесток скок в цените на храните. 3 април, 2020. https://fakti.bg.

Пазарът на горивата се сринал … 1 май 2020. https://clubz.bg.

Петкова, С. 29 март 2020. Спекула с цените при извънредно положение. https://petkovalegal.com.

Рилска, Н. 2 април 2020. Цените на хранителните продукти тръгнаха надолу заради коронавируса. https://www.bloombergtv.bg.

Цените в магазина се вдигат, смятат 50% от потребителите. 6 май 2020. https://www.pariteni.bg.

Akor, C. April 16, 2020. Covid-19 is bringing out the worst instinct in Nigeria’s elite/middle class https://businessday.ng.

BBC, March 19, 2020. WHO head tells Africa to ‘wake up’ to coronavirus threat. https://www.bbc.com.

Brassey, J, C. Heneghan, K. R. Mahtani, J. K. Aronson. March 23, 2020. Do weather conditions influence the transmission of the coronavirus (SARS-CoV-2)?https://www.cebm.net.

COVID-19 Coronavirus Pandemic. Last updated: May 10, 2020, 16:12 GMT. https://www.worldometers.info.

FACTSHEET: Africa’s leading causes of death in 2016. April 8, 2020. https://africacheck.org.

Gray, R. March 24, 2020. Will warm weather really kill off Covid-19?https://www.bbc.com.

Kainja, J., April 1, 2020. A recent Malawi court ruling to cancel elections has excited Africa observers. But is it really a big precedent? https://www.aljazeera.com.

Khadiagala, G. M. April 28, 2020. Kenya: Elite Clashes and Coronavirus Quarrels. https://carnegieendowment.org.

Lovett, L. April 12, 2020. In Myanmar, Hunger Overshadows COVID-19 for Yangon’s Poorest. https://thediplomat.com.

Malani, A., A. Gupta & R. Abraham. April 16, 2020. Several Possibilities: Why does India have so few Covid-19 cases and deaths? https://qz.com.

Malawi announces coronavirus lockdown. April 15, 2020. https://www.aljazeera.com.

Malawi high court blocks coronavirus lockdown. 17 Apr 2020. https://www.aljazeera.com.

McCaffrey, D. April 24, 2020. Analysis: The life or death decisions of leadership amid the COVID-19 pandemic. https://www.euronews.com.

Momtaz, R. 12 April, 2020, Inside Macron’s coronavirus war. https://www.politico.eu.

Nuwagira, E. & C. Muzoora. April 10, 2020. Is Sub-Saharan Africa prepared for COVID-19? // Tropical Medicine and Health volume 48. https://tropmedhealth.biomedcentral.com.

Open letter from 265 Australian economists: don’t sacrifice health for ‘the economy’. April 19, 2020 9.02pm BST. https://theconversation.com.

Oxfam: COVID-19 could push half a billion people into poverty. April 11, 2020. https://europost.eu.

Petriglieri, G. May 5 2020. Why leadership isn’t a miracle cure for the COVID-19 crisis (and what can really help). https://www.fastcompany.com.

Poverty, Food Security, Open Data and COVID-19. April, 2020. https://www.godan.info