Сп. „Етически изследвания“, бр. 2/2017

АКТУАЛНИ ЕТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА КОНВЕРГИРАЩИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Людмила Иванчева

Институт за изследване на обществата и знанието, БАН

ludmila.ivancheva@gmail.com

ACTUAL ETHICAL DIMENSIONS OF CONVERGING TECHNOLOGIES

LUDMILA IVANCHEVA

Abstract

The paper discusses the so-called “Converging Technologies” (CTs) as a new domain of applied ethics. There are considered their specifities and great potential to transform human life, body and mind, social structures and interactions, the environment, and the human civilization in general. The ethical challenges of possible application of CTs for human enhancement, for military purposes or for changing the environment are presented. Some problems of the governance and control of CTs in terms of ethics of research and technology are also considered, discussing some policy regulations at EU level.

Keywords: converging technologies, NBIC convergence, applied ethics, human enhancement, responsible innovation

1. Въведение

Етиката на технологиите е област, допълваща т.нар. инженерна етика. Тя се занимава с етически проблеми, свързани с въвеждането и приложението на даден вид технология в обществото пространство. В тази връзка, тя изследва въздействия от всякакъв вид, като въздействия върху потребителите, върху околната среда, върху социалното развитие като цяло и пр. Тук се включват както преките физически влияния, така и ефектите върху разбирания и идеи от културно и морално естество като равенство, справедливост, права на личността, идентичност и т.н. [Shelley-Egan et al.,2015]. Технологичните продукти, в качеството им на артефакти, сами по себе си не са обект на етически дебати. Но „ние можем да правим и правим морални оценки относно разнообразни социотехнологични практики, свързани с различни технологични продукти“ [Winston & Edelbach, 2012: 16].

От друга страна, „деструктивният потенциал на всяка технология е пропорционален на градивния. Колкото повече ползи се очакват от приложението на дадена технология, толкова повече вреди тя може да допринесе“ [Христова, 2008: 239].Ето защо, в редица документи на Европейската комисия, особено тези, отнасящи се до нанотехнологиите, се лансира понятието “отговорна иновация” [European Commission, 2008]. Налага се становището, че следва да бъде създадена обща култура на отговорност по отношение на предизвикателствата и възможностите, които биха възникнали в бъдеще и които не биха могли да бъдат предвидени предварително. Тези схващания се обхващат от понятието “етизация на технонауката”,където проблемите на управлението и развитието на съвременните приложни науки и технологии са строго рамкирани в дискурса на етиката и морала [Strassnig, 2008]. В този контекст, особено актуален става въпросът за етическите измерения на съвременните конвергиращи технологии.

2. Конвергиращите технологии: нова парадигма на бъдещето

Понятието „конвергиращи технологии“ се въвежда през 2002 г. в доклад по поръчка на Националната научна фондация на САЩ и се отнася до синергичната комбинация и взаимно интегриране на четирите най-бързо развиващи се модерни клонове на науката и технологиите с огромен потенциал за въздействие върху човека и неговото бъдеще, означавани с акронима „НБИК“ (нано-био-инфо-когно). На първо място, това е „науката за миниатюрното“ или т.нар. нанонаука, както и съответните нанотехнологии; на втора позиция са биотехнологиите и биомедицината, включително генното инженерство; по-нататък следват информационните технологии, обхващайки последните постижения в компютърните науки и комуникациите; и на четвърта позиция са включени когнитивните науки и невробиологията [Roco&Bainbridge, 2002].

„С подобаващо внимание към етическите въпроси и социалните потребности, конвергиращите технологии могат да постигнат огромен напредък по отношение на човешките възможности, общественото развитие, продуктивността на нациите и качеството на живот. Това е широкомащабна, задаваща нови хоризонти нова и навременна възможност в интерес на отделните индивиди, на обществото и на човечеството за дълъг период напред“[Roco&Bainbridge, 2002: ix].

Две години по-късно Европейската експертна група на високо равнище по Форсайт за нови технологии дефинира конвергиращите технологии като „технологии и знаниеви системи, взаимообуславящи се в преследването на обща цел” [Nordmann, 2004]. Според европейското виждане, те винаги включват елемент на формиране на дневен ред, ето защо предполагат широко участие на обществеността и на политическите органи. Като типични конвергиращи технологии са посочени информационните и комуникационни технологии, био- и нанотехнологиите.

„Еврпейската комисия и страните-членки са призовани да признаят иновативния потенциал на Конвергиращите технологии (КТ) да допринесат за изпълнението на Лисабонския дневен ред. Мъдрото инвестиране в КТ стимулира научно-технологичните изследвания, засилва икономическата конкурентоспособност и адресира потребностите на европейските общества и техните граждани. Трябва да се предприемат подготвителни действия за осъществяването на КТ като тематичен изследователски приоритет, за развитието на Конвергиращи технологии за Европейското общество на знанието като специфично европейски подход към КТ и за създаването на съответна изследователска общност” [Nordmann, 2004: 2].

Характерен момент в доклада е, че процесите на конвергенция не се разглеждат като свеждащи се само до посочените нови и перспективни технологии, но включват и социалните науки, прогностиката, философията и еволюционната антропология като допълнителни области, предоставящи важни допълнителни методологически подходи, както и разширяващи аналитичните и интерпретативни възможности на този тип изследвания. Споменава се и друга разлика с лансираната американска постановка за КТ:

„Някои защитници на конвергиращите технологии се застъпват за инженеринг на ума и на тялото. Електронните импланти и физическите модификации служат да разширят нашите настоящи човешки възможности. Експертната група предлага изследванията на конвергиращите технологии да се фокусират върху инженеринг за ума и за тялото“ [Nordmann, 2004: 3].

Най-важните отличителни характеристики на конвергиращите технологии са информатизацията и миниатюризацията [Swierstra et al., 2009]. Множество процеси в органичния и неорганичен свят, както и в сферата на познанието, в днешно време се описват в рамките на получаването, разпространението и обработката на информация. В резултат на това елементи, които на един по-ранен етап са били абсолютно отделени и автономни един спярмо друг, сега могат да бъдат свързани, да работят в синергия и дори да индуцират нов тип възпроизводство. Така например, отделни гени и други компоненти на клетката могат да се окажат с разгадан от нанобиосензори код; информация от човешки мозък може да бъде „качена на компютър“ през електронни наноустройства, както и обратното; генетиката и синтетичната биология могат да позволят осъществяване на нов тип обмен и управление на биоинформацията, така че развитието на определен организъм да се реализира в предварително зададена посока и пр.

Според изследване на австралийски учени [AIC, 2011], в следващите десет до двадесет години конвергиращите технологии ще започнат да оказват значимо въздействие върху обществото, индустрията и икономиката. Те притежават потенциал за революционализират науката, здравеопазването, енергетиката, околната среда, потребителските продукти и производствените процеси. Много от глобалните проблеми могат да бъдат решени чрез използване на тези конвергиращи технологии и посредством успешна комерсиализация на новите продукти, услуги и системи. Но този тип технологии от своя страна също поставят на дневен ред специфични предизвикателства, които следва да бъдат идентифицирани и адресирани.

Може да се каже, че нано-, био-, инфо- и когно-технологиите пораждат дълбоки и мащабни трансформации както в средата на обитаване, така и в самия човек като субект на технологично манипулиране. Конвергирайки, те придобиват още по-голяма мощ и капацитет да превърнат в реалност възможни сценарии, познати ни доскоро само от научната фантастика, размивайки границите между обект и субект, между живо и неживо, между природен феномен и артефакт. При това всяка от изброените технологии има свой специфичен потенциал. Така например нанотехнологиите, позволявайки контрол над материята на молекулярно и дори на атомно ниво, водят до радикално реконструиране на материалния свят, който става все по-изкуствен и повлиян от човешките желания и потребности. Нанотехнологиите, основани на т.нар. нанонауки, резултират в набор от новопроизведени наноматериали, наноустройства и наносистеми с безпрецедентни свойства и функционалност. Изследванията показваткапацитета им за широкомащабни въздействия в областта на здравеопазването, информационната промишленост, енергетиката и много други области на приложение.

Още в рамките на следващото десетилетие развитието на биотехнологиите се очаква да постигне забележителни резултати в генното инженерство, в терапевтичната практика и в т.нар. персонализирана медицина. Очаква се и нарастване количеството на храните с растителен и животински произход, както и напредък в разработката на многообразни биопродукти като биопластмаси, биокатализатори и биогорива с подобрени показатели.

Синтетичната биология също е една новопоявяваща се област на изследвания, която комбинира елементи от биология, инженерни науки, генетика, химия и компютърни науки. Тя конвергира с нанотехнологиите, като развива молекулярното инженерство на нано-ниво. Тази дисциплинарна интеграция дава старт на нови траектории за технологично развитие.

Потенциалните възможности на синтетичната биология са колосални, включвайки разнородни направления на приложение:

• Чисти енергийни технологии и биогорива;
• Контрол на замърсяванията и тяхното отстраняване;
• Земеделие и храни;
• Медицина и здравеопазване;
• Биосензори.

Първите приложения на синтетичната биология се очаква да излязат на пазара до няколко години, като прогнозите са за още по-бурно развитие на тази изследователска научно-приложна област в следващите десетилетия[AIC, 2011].

Информационните технологии, от своя страна, не само дигитализират информационните потоци, но и показват тенденции към информатизиране на широк кръг процеси като комуникациите, социалните взаимодействия, труда и човешката креативност, правейки околната ни среда „интелигентна“ и отзивчива към човешките интереси и потребности. Съвместно с нанотехнологиите те могат да генерират радикални промени в нашия свят, за които доскоро малко хора са си позволявали дори да мечтаят.

Био- и когно-технологиите, в синергия с нано- и информационните технологии, правят възможно дълбокото трансформиране на физическите и ментални характеристики на човека. Някои от възможните им приложения могат да се ограничат до постигане на терапевтичен и възстановяващ ефект, но те имат потенциал и за далеч по-радикални намеси в човешката същност, в неговата органика, сетивност, менталност и психика, превръщайки човек в същество с нови възможности, в „суперчовек“. По-нататък, конвергирането на тези технологии може да промени и самите отношения между човека и неговата околна среда, превръщайки постепенно последната в продължение на отделния индивид, в една виртуална реалност, дълбоко вплетена в обективния свят, активна и адаптивна, управлявана от човешкия ум.

Всичко изброено дотук има капацитета да бъде от полза за човечеството, да подобри средата на обитаване и човешките възможности. Но подобен тотален реинженеринг същевременно може да постави под въпрос автономията на отделната личност, свободната му воля и възможността за поемане на отговорност, т.е. да наложи парадигмата на технологичния контрол.

Като потенциални бариери пред успешното развитие и ефективно приложение на конвергиращите технологии са идентифицирани: липсата на адекватна регулаторна рамка; проблеми с обществената възприемчивост; недостатъчна заинтересованост и умения [AIC, 2011]. Развитието им в бъдеще ще зависи в голяма степен от съобразяването им с възникващите проблеми и предизвикателства, както и с пазарното търсене на нови продукти и услуги, т.е. за комерсиализацията на научните резултати трябва да се прилагат все по-активно пазарно-инициирани (“market-pull”) стратегии.

„Нарастват очакванията, че областта, означавана понастоящем като конвергиращи технологии, може да се окаже началото на „нов свят” в рамките на един умозрителен времеви хоризонт до 2030 г. … Нано-артефактите вероятно ще имат широкомащабни, радикални ефекти до 2030 г., особено в областите, които се отнасят до живота на планетата, включително енергетика и изхранване, както и относно възможността за подобряване на човешките характеристики” [Loveridge, Dewick & Randless, 2008: 29].

Конвергиращите технологии са предпоставка и за т.нар. „радикални иновации” – подобрения във все по-нарастващ мащаб, осъществяващи се „на тласъци”. Като цяло, използването на конвергиращите технологии ще има огромно въздействие върху живота на хората. Orca [2010] изказва становището, че основните преимущества от развитието на конвергиращите технологии (нано-био-инфо-когно) са свързани с подобряването на човешкото здраве и способности, усъвършенстване на социалните системи и постигане на повече сигурност и устойчивост. Авторът обозначава това развитие като „парадигма на бъдещето”.

От друга страна, КТ провокират поставянето на нови изследователски проблеми, т.е. имат потенциал да оказват силно стимулиращо въздействие върху развитието на фундаменталната наука.

„Конвергиращите технологии като че ли маркират навлизането в ера на нараснала свобода на избор, но и на необходимост от ориентация, белег за което е растящият брой визии и сценарии за бъдещето. И все пак, не само характерът на това технологично развитие може да оправдае тези нагласи към него в дебата за конвергиращите технологии, но и социалното обучение. Може да се случи нивото на осъзнатост спрямо ролята на социалните сили във формирането на технологичното развитие да нарасне съществено“ [Niculescu-Dinca, Swierstra&Boenink, 2009].

3. Основни етически предизвикателства на КТ

Обичайна грешка е да се смята, че технологиите са етически неутрални. Но те всъщност отразяват ценностите на обществото, в рамките на което биват произвеждани. Когато станат интегрална част от социалната реалност, технологиите често „преформатират“ съответните ценности и очаквания, създавайки нова синергична връзка помежду им. Това може да се възприеме като вид неписан „обществен договор“. Хората обикновено приветстват новите технологии, ако ценностите и целите на изобретателя са близки до тези, възприети от обществеността, и иновативният продукт отговаря на обществените желания и потребности, както например при мобилните телефони. Обаче е възможно да се получи разминаване, ако контекстът на изобретението е далеч от възгледите на широката общественост, ако целта на новата технология не корелила със социалните ценности, нагласи и очаквания, или ако технологията е в голяма степен непозната или достатъчно рискова [Winston & Edelbach, 2012].

Етиката на КТ възниква като симбиоза от проблемните въпроси в разделите на приложната етика, отнасящи се до отделните съставни технологии, плюс нови тематични области, породени от появата на синергичен ефект и съответно – засилен капацитет за въздействие вследствие взаимообусловеното им развитие. Безспорно в контекста на новите и иновативни продукти и технологии възникват и нови неочаквани рискове, заплахи и възможности за злоупотреба. Това поражда етически дебати, свързани със съпротива срещу промяната и опасения дори от възможности за подобряване на живота, но за сметка на радикална трансформация на човешкото тяло, когнитивните ни възможности, възпроизводствените процеси и средата на обитаване. Може да се каже, че: „Подобни технологични разработки изискват преосмисляне на определени морално релевантни концепции и поради това не можем просто да приложим вече съществуващите (морални) концепции и нормативни стандарти, за да адресираме етическите въпроси, свързани с тях“[van de Poel, 2008:32].

По принцип етическите дебати относно новите технологии започват с утилитарна аргументация: ако се инвестира в наука и технологии, ще стане възможно въздействието (манипулирането) на природния свят с точно определени позитивни ефекти. Такъв тип аргументация отразява визиите за получаване на резултати на базата на презумпцията, че те „по подразбиране“ ще бъдат неоспорими от деонтологична гледна точка и съобразно концепциите за добър живот. Другият краен подход е да се приеме, че тези технологии непременно ще донесат нежелани последици в бъдеще, макар и засега да не се знае още точно какви [Niculescu-Dinca, Swierstra&Boenink, 2009].

Първият жизнено важен въпрос засяга широко разпространеното вярване в прогреса чрез технологично развитие, който от една страна спомага за смекчаване на рисковете, произтичащи от природата, а от друга страна води до овладяване на природните сили. Това вярване предполага твърда увереност в човешката изобретателност при създаването на нови възможности, удобства и повече опции по отношение подобряването на условията на живот. Презюмира се, че иновациите трябва винаги да продължават, докато ясно не се прояви някакъв риск или проблем, и че всичко, което не е наред, може да се оправи или регулира с цел предотвратяване на повторната му поява. Така че новите технологии не бива да бъдат отхврляни, само защото крият рискове и несигурност. На базата на този възглед доминантният икономически модел определя предназначението на технологиите преди всичко от гледна точка на техния капацитет да генерира благосъстояние и качество на живот. Възможността за избор на стил на живот от страна на потребителя се разглежда като ценност сама по себе си, за да ни насърчи да продължаваме да купуваме материални блага. Този подход е отразен например в британската статегия за развитие на нанотехнологиите [UK Department of Trade and Industry, 2002].

Алтернативният, широко споделян възглед се стреми да балансира технологичните интервенции с грижа за хората и внимание към околната среда. Технологията се разглежда като средство в услуга на човечеството, а не обратното. Тя следва да се фокусира върху преодоляване на същестуващите проблеми, а не върху влошаването им. Тази идея всъщност не е нова. В поредица есета от 20-те години на миналия век Romano Guardini разглежда загубата на човешки фактори, които да бъдат в хармония с пейзажа около езерото Комо в Италия, а налагането на подобна тенденция той нарича „логика на формулата“ [Guardini, 1981]. Неговият извод е – да не се връщаме към романтичното минало, но да развиваме технологии, вземайки предвид човека преди всичко, а не следвайки някаква ординерна логика. Това звучи особено актуално и днес. Например, в своя критичен обзор на нанотехнологиите Joy споменава почитта на баба си към естествения ред на живота – да живееш сред природата и да я уважаваш като такава [Joy, 2000].

Друга критична тема е свързана с позицията на съвременните учени-трансхуманисти относно естеството на човешката същност, която се различава съществено от разбиранията на широката общественост. Докато традиционалистките възгледи се придържат към схващането, че има морални и социални норми и принципи, които трябва да модулират технически осъществимите интервенции в човека, трансхуманистите са на мнение, че човешките същества са несъвършени и могат в голяма степен да подобрят своя ментален и физически капацитет чрез съответна технологична намеса. Според идеологията на трансхуманизма, в бъдеще човешка цивилизация и човешкото тяло ще бъдат тотално трансформирани с помощта на науката и конвергиращите технологии. Така например, трансхуманистичната визия включва пренасянето на човешки ум върху компютърен хардуерен носител, както и извънземна експанзия от специално модифицирани (транс)човешки същества [Coenen, 2014].

Но как да се разграничи избора по медицински съображения от този, отговарящ на предпочитание към на определен стил на живот; определяне какво е лечение на болест и какво – козметична процедура, разширяване на човешките възможности или удължение на продължителността на живота; разграничаване електронният контрол в услуга на човека от недопустимата намеса в личната му воля и интимното му пространство; доколко е допустимо да превръщаме човека в полумашина или подобие на компютър и къде са точните граници на човешкото, които не бива да бъдат преминавани?

Според Джонас, „Даже ако пренебрегнем обективния характер на технологиите, те вече придобиват етическо значение вследствие на централната позиция, която заемат понастоящем в субективния целеви живот на човека“[Jonas,1984: 33]. Императивът, съответстващ на новия характер на човешката дейност и адресиран към новия й субект, би следвало да звучи приблизително по следния начин: „Действай така, че последствията от твоята дейност да бъдат съвместими с поддържането на истински човешки живот на Земята“ [Jonas, 1987: 35].

Неподлежащ на съмнение факт е, че конвергиращите технологии отварят нови хоризонти пред човешкото развитие. Изграждайки системи на нанониво, се създава възможност за редизайн на структурата на всички материали – били те естествени или синтетични. Същевременно, управлението на изградени на подобен принцип наносистеми (като например сензори, лекарствени средства, тъкани, чипове, нанороботи и пр.) създават, с помощта на съвременните информационни и комуникационни технологии и в съчетание с постиженията на когнитивните науки и невробиологията, нови, неподозирани преди възможности: от поставянето на бърза и надеждна автоматизирана диагноза до реално удължаване на човешкия живот.

В огромна степен се разширява потенциалът за манипулиране на човешкото тяло, психика и познавателен капацитет, правейки възможно интервенирането в човека на всички нива: заменяне на естествените органи с изкуствени (включително вливане на изкуствена кръв); следене и контролиране чрез наносензори и съответно –коригиране чрез нанороботи на състоянието на всички физиологични процеси и системи в човешкия организъм; разширяване на човешката сетивност (например чрез вграждане на сензори за инфрачервено виждане в тъмнината); увеличаване на механичната мощ на тялото, на менталните възможности на човека, удължаване на продължителността на живот и пр.

Това поражда важни социални и етически въпроси, свързани с евентуалните краткосрочни и дългосрочни ползи, вреди, рискове, непредвидени въздействия. Така например, може да започне неправомерносъбиране на данни за някого без негово знание, например чрез имплантиране в човешкото тяло на биосензори с наноразмер, които да следят за местоположението му, физиологичните процеси в неговия организъм и пр., като същевеременно става възможно и дистанционното въздействие върху неговата лична воля и поведение, нарушавайки негови основни права и свободи. Могат да възникнат и специфични социални проблеми вследствие удължаване на човешкия живот, като риск от повишена безработица сред младите хора и необходимост от повече финансови средства за здравеопазване, поставяйки на изпитание пенсионните и здравноосигурителни системи и програмите за заетост. Освен това, всички изброени подобрения и намеси в човешката същност, извън чисто философско-етичните съображения, носят и огромен риск например от биотероризъм и използване за военни цели, което би нанесло непоправими вреди на човешката цивилизация.

В този контекст, на риск са подложени и основни човешки права, като например правото на свободна воля, на физически и духовен интегритет, на лична неприкосновеност и пр. Размивайки границите между лечение и оптимизиране на човешката природа, между терапия и манипулиране на тялото ни, КТ пораждат редица етически дилеми, като например доколко е допустима подобна намеса без достатъчна информираност за същността й и евентуалните последствия; кой и при какви условия следва да бъде оторизиран да разрешава нейното прилагане; какви културно-ценностни или дори религиозни колизии би породила; до каква степен би бил осигурен равен достъп до подобни възможности; доколко биха били оправдани евентуалните високи обществени разходи за подобно третиране; какви последици върху традиционните семейни връзки би имала технологичната намеса в човешкото възпроизводство – например чрез създаване на жизнеспособен ембрион с генетичен материал от трима родители, каквито успешни експерименти вече има, и пр.

Специфично етическо предизвикателство в случая е заплахата от засилване на социалните неравенства. Типичен пример е спортът, където биха могли да се появят състезатели с подобрени физически възможности, които да поставят в неравностойно положение останалите [The Nanoethics Group, 2008]. Подобни неравенства могат да възникнат и при наемането на работа, при кандидатстване в елитни университети и др. Тези проблеми пораждат редица важни етически въпроси, свързани с понятия като равенство, справедливост (доколкото от подобни технологични намеси биха се възползвали например само шепа богати хора), свобода на личността и неприкосновеност на личния живот (имайки предвид възможностите за тотален дистанционен контрол).

В допълнение на това заслужава да се помисли дали подобни подобрения наистина биха се отразили в положителен смисъл на хората, защото това, което е от значение за цивилизацията ни, не са някакви функционални характеристики на отделния човек, а по-скоро социалните му, естетически, творчески и пр. измерения. В този смисъл, дали наистина най-големият проблем на човека са неговите физически, психични и ментални ограничения, или по-скоро недостатъците, свързани с морала, взаимоотношенията и духовната му зрялост?…

Друг важен аспект от етическа гледна точка са и потенциалните заплахи за околната среда от нанопродуктите (които могат да имат свойството безконтролно да се саморепликират). По принцип на номатериалите се характеризират с физични, химични и биологични свойства, които съществено се различават от тези на нормална структура, изградена от същите химически елементи. Това означава обаче, че и токсичността им спрямо човека и околната среда може да бъде твърде различна от тази обикновените материали. Не трябва да се пренебрегва и потенциала на наночастиците да мигрират през разнообразни среди като въздух, вода и почва, а вследствие на това да замърсяват земната флора и фауна и чрез биоакумулация да станат опасни за човешкото здраве. Освен това, самите наноматериали представляват неразградим по естествен път замърсител, при това много труден за детектиране. Подобна заплаха представляват и артефактите, свързани например с развитието на съвременните комуникационни технологии (като сателитите, превръщащи се след определено време в „космически боклук“).

Както всички изследвания и технологии по принцип, и конвергиращите могат да имат двойно предназначение – за граждански и военнни цели, което поражда и своите етически предизвикателства. Военното приложение на КТ не е сред особено често засяганите теми в етическата литература. То е свързано с технологиите за промяна на личността и усъвършенстване на човешкото тяло, за масово наблюдение, със създаването на непроследими биоактивни агенти с наноразмер, на специфични маркери и измервателни устройства, автономни роботизирани системи и т.н. Докато някои от тях все още не са реалност, то други приложения като полуавтоматичните дронове и усилващите човешките възможности медикаменти са вече документиран факт във военното дело [Kaiser & Strand, 2015]. Това изисква особено внимателен и прецизен етически анализ и регламентация, за да не се допусне подобни разработки, базирани на КТ, да причинят вреда извън контекста на строго военното им приложение.

Друг етически проблем при КТ е защитата на авторските права чрез патентоване, когато става дума за редизайн на съществуващ жив материал (например замразени стволови клетки), както и за създаването на изцяло нов тип живи организми [Kermisch, 2012].

Като цяло обаче, основен проблем при КТ е като че ли остава именно етическият статус на подобряването на човека като биологичен вид и съзнателна личност. Както видяхме, има множество становища и в двете посоки – както генерално отричащи подобни приложения, така и на ревностни апологети на намесите от такъв характер, изповядващи идеологията на споменатия по-горе трансхуманизъм. Ето защо се предлага дискусията относно подобряването на човешкото тяло, сетивност и менталност и свързаните с това технологии да придобие по-изявена етическа спецификаи рефлексия,обсъждайки не самото явление като такова, а етически релевантните характеристики на съответните технологии [Kaiser & Strand, 2015].

Безспорно, развитието на конвергиращите технологии трябва да спазва вече установени и прокламирани основни човешки права и свободи, като например защитата на човешкия живот, достойнство, идентичност и интегритет, неприкосновеност на личния живот, право на равен достъп до блага и услуги и др. В крайна сметка, можем да се съгласим с мнението на Moor:„Ние не можем да предвидим всеки етически проблем, който би възникнал вследствие развитието на технологиите. Поради ограниченията на човешките познавателни възможности, нашето етическо разбиране за новите технологии никога няма да е пълно. И все пак, ние можем да направим много за разкриването на потенциалните последици от тези нови технологии. Трябва да направим, каквото можем, доколкото реализацията на приложната етика е динамично занимание, което изисква непрекъсната преоценка на ситуацията“[2005: 118].

4. Управление и контрол при разработката и прилагането на КТ

Приложението на новите конвергиращи технологии е комплексен, отворен и често непредвидим като последици процес. Пълният обем и вид на възможните рискове, странични ефекти и евентуални вреди могат да бъдат установени само чрез опит, в процеса на приложение на съответните технологични продукти, което засилва необходимостта от достатъчно гъвкава и навременна нормативно-етическа реакция. Освен това, трябва да се има предвид, че при условия на повишен риск, неопределеност и несигурност конвенционалните процедури на оценка и управление на риска надали биха били напълно адекватни [Kaiser & Strand, 2015].

За засилването на етическия и социален фундамент на новите конвергиращи технологии и свързаните с тях научни области е необходимо по-добро управление. То може да се постигне обаче задължително с участието на обществеността и на редица заинтересовани лица в процесите на регулация и контрол [Nowotny et. al., 2005].

Поради високите трансформативни възможности на този вид технологии, както и ценностната противоречивост и етическа поливалентност на някои от възможните им приложения (например технизирането на човешкото тяло и ум, технологичната експанзия в природната среда и др.) пораждат необходимост от прецизно изградена система от етически норми и стандарти, обхващащи широк диапазон от въпроси: от защита на свободата на личността до глобална сигурност. Като цяло, етическата рамка трябва да бъде с комплексен характер и особено добре обмислена, включваща различни равнища – институционално, национално и международно, както и различни направления – ограничаване на рискове, ценностна релевантност, деонтологични аспекти и пр.

Конвергиращите технологии могат да предоставят множество ползи за човечеството и за околната среда. Но това може да се осъществи само чрез отговорно проактивно управление и изграждане на сътоветните политики и регулации, така че чрез вземане на предохранителни мерки и спазване на етичните принципи да се гарантира едно наистина безопасно и позитивно развитие и приложение на КТ. Това включва и евентуално прилагане на принципа на предпазливостта, пледиращ за необходимостта от ограничено използване на технологичните продукти, докато потенциалните вредни ефекти не бъдат редуцирани [Христова, 2008].

Според някои изследователи, опитите да се наложи изискване за минимизация на риска например от нанотехнологиитена един още твърде ранен етап чрез императивно прилагане на принципа на предпазливостта са несъстоятелни, защото това фактически би довело до евентуален мораториум върху разработката на определени нанопродукти, без да се има предвид комплексността на подобен тип изследвания, което би стопирало и редица разработки с неочаквано полезни за обществото последици [Khushf, 2003]. Други обаче не споделят напълно това мнение, изхождайки от аргумента, че при съвременните конвергиращи технологии „не само рисковете са неизвестни в значителна степен, но и самите ползи са трудни за оценяване“ [Kermisch, 2012: 35]. Ето защо този автор пледира за въвеждане на принципа на предпазливостта, макар че неопределеността и несигурността още на ниво дефиниране на проблемите биха затруднили ефективното прилагане на този принцип. Възможното решение се вижда в разработката на нови методи за тестване и създаването на нови етически стандарти, които да бъдат интегрирани в съществуващото законодателство.

В тази връзка, докладът на експертната група към Европейския съюз [Nordmann, 2004] също препоръчва прилагането на принципа на предпазливостта и широки обществени обсъждания относно развитието на конвергиращите технологии особено в случаите, когато става дума за рискове с неизвестен характер и последици.

Свързан с това проблем е ролята на корпоративната наука и нейната отговорност за разработката на наистина полезни и безопасни за здравето и околната среда продукти и технологии, добросъвестно съобразявайки се с резултатите, получени както в сферата на публичните изследвания, така и от нейните собствени научни центрове, без опити за тяхното игнориране с оглед корпоративна печалба в ущърб на обществото. Тъй като тук нещата опират до частен интерес, проблемът се оказва много по-сложен отколкото в сферата на публичните изследвания, към които доверието е по-високо, и това поражда съответни етически дебати [Wilsdon & Willis, 2004].

Социалната отговорност също е централна тема, със силен фокус върху сигурността, здравните рискове, заплахите за околната среда и за човешкото благополучие [Shelley-Egan et al.,2015]. Особен акцент в днешно време се поставя върху възможностите на новите технологии във връзка с опасността от тероризъм. Като цяло, един от най-съществените въпроси в управлението на новите технологии е как да се адресира несигурността [Myskja, 2011]. Една от най-надеждните методологии в тази насока е оценката на риска. Ето защо би следвало регулативните органи на всички равнища да разработват подобрени методики и протоколи, съответстващи на новите предизвикателства [Allhoffet al., 2007].

„Оценката на ползата и риска от нанотехнологиите трябва да започне преди всичко от оценка на потенциала им да намаляват болката и страданието, да премине към оценка на вероятността да причиняват вреда и едва след това да се оценява способността им да допринасят полза. … На етическа регулация трябва да бъдат подложени ефектите от нанотехнологиите, субектите, занимаващи се с нанотехнологии, интересите и ценностите на тези, които ще бъдат заплашени или облагодетелствани от приложението им, а не самите технологии“[Христова, 2008: 228;243].

Въвеждането и управлението на конвергиращите технологии трябва да се осъществява със съблюдаване на непосредствените им влияния върху правото на личен живот, достъпа до медицински постижения и потенциалните ефекти върху човешкото здраве. В същото време трябва да се вземат под внимание и по-дългосрочни интереси като защита на човешкия интегритет, достойнство и благополучие. В тази връзка се предлагат четири нива на управление: (a) адаптиране на съществуващите регулации и организации; (b) създаване на нови програми, регулации и организации със специфична насоченост към конвергиращите технологии; (c) изграждане на капацитет за адресиране на тези въпроси в рамките на националните политики и институции; и (d) подготовка на международни договори и партньорства [Roco,2008].

Изказват се и становища за промяна във фокуса на публичните политики– от изграждане на доверие към технологичните продукти (на основата на информиран избор, познаване и приемливост), към привличане на обществеността към самите процеси на научни изследвания и тяхното управление, към обсъждане и приемане на поставените цели и създадените визии, т.е. апелира се за пренасочване от концепцията за доверие към нова концепция за постигане на „благонадеждност“ като по-ефективен инструмент за подпомагане развитието на новите технологии с висок трансформативен капацитет[Myskj, 2011].

В областта на конвергиращите технологии като цяло могат да бъдат поставени същите цели, формулирани преди конкретно при нанотехнологиите: (1) засилване на разбирането за локалните и глобални процеси и проблеми, засягащи хората и обществата; (2) ръководене на местните и глобални общества към правилно ползване на технологиите; (3) предупреждаване на хората за евентуалните технологични рискове и заплахи; (4) въвеждане на информирано и етично вземане на решения и лидерство относно приложението на технологиите [Allhoffet al., 2007].

Наред с етическото регулиране на вече възприеманите като по-традиционни био- и информационни технологии, Европейската комисия е разроботила и документ във връзка с една от най-чувствителните на този етап тематики по отношение на приложната етика – Етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите [Европейска комисия, 2008]. Той се основава на набор от общи принципи, които приканват към действия за гарантиране на тяхното спазване от всички заинтересовани страни, а именно: значение за обществеността; устойчивост с изискването тези изследвания и технологии да не вредят или да създават биологична, физическа или морална заплаха за хора, животни, растения и околна среда, както понастоящем, така и за в бъдеще; въвеждане на предпазни мерки,пропорционални на нивото на защита, като в същото време се насърчава напредъкът в полза на обществото и околната среда; участие в процеса на вземане на решения на всички заинтересовани страни; съответствие спрямо най-високите научни стандарти и стандартите за добри лабораторни практики; максимално насърчаване на творческото начало, гъвкавостта и способността за планиране за иновации и растеж; отговорност за социалните и екологични влияния, както и за влиянието върху човешкото здраве както по отношение на сегашното, така и на бъдещите поколения.

На институционално ниво, редица неправителствени организации също активно се занимават с етическите проблеми, произтичащи от развитието на съвременните конвергиращи технологии. Така например, американският Foresight Institute (водеща американска неправителствена организация от типа тинк-танк)е фокусиран върху отстояване на обществените интереси в развитието на новите трансформативни технологии. Тя разработва например Насоки за отговорно развитие на нанотехнологиите [Foresight Institute & IMM, 2006]. Те включват специални етически принципи и препоръки за професионалистите в областта на разработката на нанотехнологични продукти и системи, както и съответни етически стандарти и стратегии, свързани с тяхното производство. Освен това е предвиден и раздел, насочен към правителствените органи, отговорни за политиката в областта на нанотехнологиите, като особено място се отделя на проблема за предотвратяване на безконтролното възпроизводство на молекулярни системи.

5. Заключение

Както става ясно от гореизложените аргументи, наред с очевидно позитивните ефекти, конвергиращите технологии имат, за съжаление, потенциал същевременно да засилват скептицизма и недоверието спрямо човешкия прогрес. Но при достатъчно отговорен процес на изследвания, при адекватен контрол през съответни политики и регулации с вземане под внимание мнението на широката общественост и на всички заинтересовани лица, при стриктно прилагане на принципа за „отговорна иновация“ и спазване на етическите норми и стандарти в рамките на целия процес от проектирането до реалното практическо приложение, може да се очаква тези изключително перспективни технологии да бъдат в служба на човешкото добруване, социалния просперитет и напредъка на човешката цивилизация. „Ние се нуждаем от тези технологии, защото техните последици в края на краищата са извънредно желателни… и се вярва, че те максимизират общото щастие“ [Niculescu-Dinca, Swierstra&Boenink, 2009: 29].

ЛИТЕРАТУРА

Европейска комисия 2008. Препоръка на Комисията от 7 февруари 2008 година относно етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите (нотифицирано под номер C(2008) 424). Официален вестник на Европейския съюз, 30.4.2008 г., L 116: 46-52.

Христова, С. 2008. Етиката в страната на наночудесата. В: Маринова, Е. (съст.). Етика и социален риск. Етически студии. Велико Търново: Фабер, с. 219-256.

Allhoff, F.et al. (Eds.) 2007. Nanoethics: The Ethical and Social Implications of Nanotechnology. Hoboken, New Jersey: John Wiley & Sons, Inc.

Australian Institute for Commercialisation 2011. Enabeling Technologies Roadmap Study. Brisbane: AIC.

Coenen, C.2014. Transhumanism and its Genesis: The Shaping of The Shaping of Human Enhancement Discourse by Visions of the Future. Humana.Mente Journal of Philosophical Studies, 26: 35-58.

Counsil of Europe 1997. Convention on Human Rights and Biomedicine. Oviedo: CU.

European Commission 2008. Commission Recommendation on a code of conduct for responsible nanosciences and nanotechnologies research. 2008/424 final. Brussels: European Commission.

Foresight Institute & IMM 2006. Foresight Guidelines for Responsible Nanotechnology Development. Available at https://www.foresight.org/guidelines/current.html, last accessed 28.10.2016.

Guardini, R 1981. Letters from Lake Como: Explorations in Technology and the Human Race. Edinburgh, UK: T&T Clark.

Jonas, H. 1987. Das Prinzip Verantwortung: Versuch einer Ethik für die technologische Zivilisation. Frankfurt am Main: Insel-Verlag.

Joy, B. 2000. Why the future doesn’t need us. Wired Magazine, 8: 238–263.

Kaiser, M., Strand, R. 2015. Report on Ethical Issues Raised by Emerging Sciences and Technologies. Bergen: University of Bergen.

Kermisch, C. 2012. Do new Ethical Issues Arise at Each Stage of Nanotechnological Development? Nano Ethics, 6:29-37. DOI 10.1007/s11569-011-0137-8.

Khushf, G. 2003. The Ethics of Nanotechnology: Vision and Values for a New Generation of Science and Engineering. In: Emerging Technologies and Ethical Issues in Engineering. Washington, D.C.: The National Academies Press, p. 29-56.

Loveridge, D., Dewick, P., Randless, S. 2008. Converging technologies at the nanoscale: The making of a new world? Technology Analysis & Strategic Management, 20(1): 29-43.

Moor, J. 2005. Why we need better ethics for emerging technologies. Ethics and Information Technology, 7:111–119. DOI 10.1007/s10676-006-0008-0.

Myskja, B. 2011. Trustworthy Nanotechnology: Risk, Engagement and Responsibility. Nanoethics, 5:49-56, DOI 10.1007/s11569-011-0116-0.

Niculescu-Dinca, V., Swierstra, T., Boenink, M. 2009. NEST-ethics in convergence. Enschede: University of Twente.

Nordmann, A. 2004. Converging Technologies – Shaping the Future of European Societies. HLEG “Foresighting the New Technology Wave” Report.Brussels: EU.

Nowotny, H. et. al. 2005. The Public Nature of Science Under Assault. Politics, Markets, Science and the Law. Berlin: Springer.

Orca, S. 2010. Nano-Bio-Info-Cogno: Paradigm for the Future. European Union 2010. Riding the wave. How Europe can gain from the rising tide of scientific data. High level Expert Group on Scientific Data. Final Report. Brussels: EU.

Roco, M.2008. Possibilities for global governance of converging Technologies. Journal of Nanoparticle Research, 10(1): 11-29.

Roco, M., Bainbridge, W.(Eds.). 2002. Converging Technologies for Improving Human Performance. Arlington: NSF.

Shelley-Egan, C. et al.2015. SATORI. Ethical Assessment of Research and Innovation: A Comparative Analysis of Practices and Institutions in the EU and selected other Countries. Brussels: European Commission.

Strassnig, M.2008. Ethics is like a book that one reads when one has time. Exploring “lay” ethical knowledge in a public engagement setting. Wien: Universität Wien, Institut für Wissenschaftsforschung.

Swierstra, T. et al. 2009. Converging Technologies, Shifting Boundaries. Nano Ethics, 3:213–216. DOI 10.1007/s11569-009-0075-x.

The Nanoethics Group 2008. NanoEthics: Ethics for Technologies that Converge at the Nanoscale. NanoEthics 2(3): 251-264. DOI: 10.1007/s11569-008-0046-7.

UK Department of Trade and Industry 2002. New Dimensions for Manufacturing: A UK Strategy for Nanotechnology. London, UK: Department of Trade and Industry.

van de Poel, I. 2008. How Should We Do Nanoethics? A Network Approach for Discerning Ethical Issues in Nanotechnology. NanoEthics 2:25-38. DOI 10.1007/s11569-008-0026-y.

Wilsdon, J., Willis, R. 2004. See-Through Science: Why Public Engagement Needs to Move Upstream. London: DEMOS.

Winston, M., Edelbach, R. (Eds.) 2012. Society, Ethics, and Technology(Updated Fourth Edition). Boston: Wadsworth.