Сп. „Етически изследвания“, бр. 5, кн. 1/2020
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И COVID-19: ОСНОВНИ ЕТИЧЕСКИ АСПЕКТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Людмила Иванчева
Институт по философия и социология, БАН
ludmila.ivancheva@gmail.com
DIGITALIZATION IN HEALTHCARE AND COVID-19: BASIC ETHICAL ASPECTS AND CHALLENGES
LUDMILA IVANCHEVA
Institute of Philosophy and Sociology, BAS
Abstract
The article considers the processes of digitalization in the modern healthcare, presenting the corresponding devices, technologies and services, and emphasizing their application in the global pandemic of COVID-19. The role of Internet of things is outlined, with its specificities in the sphere of healthcare. Some important ethical problems and challenges are examined, such as the need of informed consent, data protection issues, confidentiality of the gathered information, threats of possible worsening of the health services due to the reduction of direct interaction with medical personnel, etc. The conclusion is made that the modern digital technologies, if applied ethically, enhance the opportunities for more effective treatment, monitoring and evaluation during a global pandemic, enabling its rapid overcome.
Keywords: pandemic, COVID-19, healthcare, digitalization, internet of things, ethical challenges
1. Въведение
Сара Уилкинсън, изпълнителен директор в NHS Digital, посочва, че коронавирусът неминуемо ще промени медицинските практики в посока на все по-интензивна дигитализация [1], което се оценява като изключително положителна тенденция. Доколкото пандемията от COVID-19 налага повсеместно въвеждане на дългосрочна изолация, естествено е да се очаква нарастване на търсенето на дистанционно медицинско консултиране и на онлайн здравни услуги. Ето защо не е никак учудващо, че според Уилкинсън в резултат на разпространението на коронавируса повикванията на предоставящия онлайн консултации телефон 111 във Великобритания са се повишили многократно. Като цяло, много лидери в областта на технологиите в здравеопазването изказват очаквания, че секторът ще разшири значително този тип практики с цел подобряване грижата за пациентите и оперирането на самите болници. Една от възможните благоприятни последици е осигуряването на по-бързо и по-удобно за пациентите дигитално здравно обслужване, както и намаляване на разходите за здравеопазване. При това е необходимо на първо място да се гарантира, че използването на съвременните технологии не нарушава изискванията за поверителност и сигурност на данните, чието събиране и анализ следва да служи само в полза на обществото – за по-добро здраве на гражданите и за вземане на по-адекватни и обосновани управленски решения с оглед преодоляване на епидемичните кризи.
2. Дигитални технологии и ролята им в настоящата епидемиологична обстановка
Т. нар. „интернет на нещата“ (IoT), или както по друг начин се нарича – интернет на обектите (IoO), е един от основните елементи на четвъртата индустриална революция. Тази концепция е лансирана точно преди 21 години (през 1999 г.) от британския инженер Кевин Аштън и се основава на идеята да трансформира пасивните неща в интелигентни, „умни“ субекти, които могат с помощта на интернет да обменят информация. Това е ново технологично направление, свързано със световната мрежа, което навлиза в почти всички области на социална дейност (бизнес, индустрия, здравеопазване, образование, развлечения и т.н.) и се очаква да революционизира коренно човешкото общество и начина ни на живот. IoT може да бъде описан като множество от обекти в обществената среда, които са свързани помежду си (и с нас самите) чрез високотехнологични комуникационни канали и това позволява извършването на различни по вид контекстуални услуги. В съвкупност, IoT представлява комплексна система от обекти, връзки, хора, управляващи сигнали и др., поради което е значително по-сложен от „обикновената“ интернет мрежа (Tzafestas, 2018).
Съществен сегмент от IoT устройствата представляват тези, наречени „мобилни“. Това са устройства, които обикновено се прикрепват по различни начини към човешкото тяло и включват мощни сензори, които могат да събират и емитират информация (например компютърни часовници за китки, Google очила, сензорни пръстени и др.). В много случаи подобни дигитализирани технологични устройства се използват за проследяване на разнообразни физиологични параметри (например сърдечeн ритъм, честота на дишане, кръвно налягане, насищане на кръвта с кислород, телесна температура, ниво на кръвната захар и др.), както и на поведенчески параметри, свързани със здравето и благополучието на потребителите като навици за спортуване, продължителност на периодите на активност и сън и пр. (Mittelstadt et al., 2014).
Някои автори (Boulos et al., 2019) изтъкват, че големите масиви от данни (Big Data), събирани посредством различни високотехнологични устройства, включително чрез апликации за проследяване и ограничаване движението на хора, спомагат значително за обогатяването на информационните ресурси в областта на здравеопазването. Това може да осигури много по-точна, ефективна, комплексна и събирана в реално време информация за разпространението на коронавируса, като по този начин се предоставя възможност за вземането на по-добри и адекватни управленски решения относно превентиране на широката експанзия на COVID-19 и редуциране на негативните последствия от заразата.
Разработените мобилни приложения за проследяване симптомите на инфекцията с новия коронавирус (COVID-symptoms Tracker Apps) [2, 3] са друг ефикасен метод за контрол на появата и прогресирането на заболяването на милиони хора по света. Те позволяват по-бързо и лесно идентифициране и проследяване на тези, които са в риск, като по този начин се създава възможност за тяхното предпазване от евентуални застрашаващи живота им усложнения на болестта. Освен това представляват ефективен инструмент за забавяне разпространението на COVID-19, както и за набиране на ценни изследователски данни за неговата вирулентност.
Многобройните епидемии през последните години показват, че в градска среда данните, включително тези относно здравния статус, могат да бъдат извличани от различни места. Най-новите технологични инструменти позволяват получаването на информация в реално време, за разлика от традиционните епидемиологични подходи, които биха изисквали месеци за идентифициране на типа на агента-причинител и на начините на неговото разпространение [4]. Понастоящем в условията на пандемия от коронавирус от огромна полза се оказаха термокамерите с вградени интелигентни сензори за скрининг и мониторинг, поставени на летищни терминали, с чиято помощ се постига ранно откриване и проследяване движението на заразените. Беше съобщено, че в САЩ например се провежда скрининг на 20 различни аерогари, за да се гарантира, че засегнатите хора ще бъдат идентифицирани и подложени на карантина още от мястото на влизане. Освен от летищните терминали, подобни данни се събират и по пристанищата, на автогарите, на градските пазари (в Ухан), в метрото и други критични инфраструктури, а също и в здравните заведения, където пациентите се приемат за допълнителна медицинска помощ (Buckley & May, 2020). Това е особено разпространено в Китай като източник на пандемията и като страна, силно засегната от коронавируса, както и в други региони на Азия. Установено е, че сензорите, инсталирани на такива места, имайки потенциала да генерират и разпространяват данни до съответни свързани в мрежа дигитални инфраструктури, са изключително ефективни при осигуряване в реално време на актуална информация в областта на здравеопазването (Li, Batty & Goodchild, 2020).
Подобен тип данни се оказаха обаче от особена важност не само за здравните системи, но и за икономиката като цяло и за националната сигурност. Но по отношение масовото прилагане на такъв вид съвременни технологични решения от съществено значение е и икономическото развитие и финансовият капацитет на отделните страни, тъй като необходимите за целта устройства и обработващи информационно-комуникационни мощности изискват влагането на не малко средства.
Много автори (Loncar-Turukalo et al., 2019) изтъкват ефективността на тези устройства и ролята им в трансформирането на сектора на здравеопазването, особено като улесняват прилагането на концепцията за т.нар. „свързано здравеопазване“ (Connected Healthcare), където събраните от тях данни могат да бъдат анализирани и да предоставят ценна информация за разработването на здравни сценарии за което и да е място в географски план. Други изследователи (Vashist et al., 2015) подчертават как дейности като пространствено-времево картографиране, дистанционно наблюдение и контрол, наред с подобрените изчислителни възможности на „облачните“ компютърни технологии, могат успешно да се комбинират с подобни високотехнологични нововъведения, инспирирайки възможности за по-ефективно управление на процесите в здравеопазването.
С интегрирането на технологични решения, базирани на изкуствен интелект, би било възможно да се улесни ранното откриване на заразени, да се постигне по-точно диагностициране и да се осигури по-адекватна реакция с цел възпиране на епидемии от различен тип (Jiang et al., 2017).
Смята се, че до края на 2020 г. над 2314 екзабайта информация (1 екзабайт = 1 милиард гигабайта) ще бъдат генерирани глобално от здравния сектор (Stanford Medicine, 2017), което говори и за пропорционално увеличение на източниците на данни, включително на тези извън болничните дигитални записващи устройства. То се дължи главно на използването на нарастващ брой интелигентни устройства, свързани с IoT, които на глобалния пазар в областта на здравеопазването се очаква да достигнат стойности над 543,3 милиарда долара до 2025 г. [5].
3. Основни етически проблеми и предизвикателства
Интернет на нещата (IoT) включва голям брой обекти и хора, които са свързани чрез интернет „по всяко време“ и „навсякъде“, осигурявайки хомогенна комуникация и предоставяне на контекстуални услуги. Все по-нарастващата му мощ безусловно налага задълбочено обсъждане на многообразните философски, етически и правни измерения на „съвместното му съжителство“ с човешкото общество. Той създава една различна социална, икономическа и политическа среда, която се нуждае от нови, подсилени правни и етически норми и стандарти.
Според Tzafestas (Tzafestas, 2018), доколкото при IoT винаги се събират, съхраняват и обработват данни, включително лични, се очаква да има съответствие с приложимото законодателство за защита на данните, на неприкосновеността на личния живот, на собствеността и пр. Освен това, авторът предлага набор от етически правила, на които този вид технологии следва да отговарят (свързани главно със сигурността, поверителността и потребителското доверие в IoT), а именно:
-
В IoT дейностите индивидите трябва да се третират като крайна цел (а не като средство) и да запазват правата си, свързани със собственост, автономия, личен живот и достойнство;
-
Потребителите не трябва да търпят физически или психически увреждания от IoT дейностите;
-
Ползите от прилагането на IoT трябва да умножават общото благо;
-
IoT услугите да се прилагат при ясна необходимост, която да може да бъде продемонстрирана и доказана;
-
Приложенията на IoT трябва да се изпълняват при максимална прозрачност и отчетност чрез експлицитни, подлежащи на одитиране процедури;
-
Трябва да се осигурява равен достъп до ползите от IoT, свързани с хората (социална справедливост) ;
-
IoT дейностите трябва да имат минимално негативно въздействие върху всички сегменти на природната среда;
-
Дейностите на IoT трябва да имат за цел да облекчат неблагоприятните последици, които обработката на съответните данни може да има върху личния живот и върху други индивидуални и социални ценности;
-
Нежеланите ефекти, простиращи се отвъд отделните индивиди (засягащи групи, общности или цели общества) трябва да бъдат избягвани, или поне да се минимизират, като бъдат смекчени.
Известният принцип „на информирано съгласие“ е от изключително значение при договорирането между доставчици на IoT и съответните потребители. Последните обикновено подписват подробни договори с разписани „условия за ползване“ на предлаганите устройства и услуги, които обаче невинаги напълно разбират. Много често тези условия предполагат, че потребителите предоставят на компаниите широки права за събиране, споделяне и използване на данни. Вероятно, ако потребителите биха били наясно с потенциалните рискове и вреди, които тези условия могат да причинят, те никога не биха се съгласили да подпишат въпросните договори. Ето защо от първостепенно значение е така да се регламентират дейностите, свързани с IoT, че да се осигури максимална защита на правата на гражданите и да бъде гарантирано минимизиране на всякакви евентуални заплахи и рискове. Това важи с особена сила при приложението на IoТ в сферата на здравеопазването – или при т. нар. Н-IoТ.
Широкото прилагане на H-IoT предизвиква множество етически опасения поради присъщата чувствителност на генерираните, съхранявани и анализирани данни, свързани със здравния статус на хората (използвани включително за научни цели), и с тяхното потенциално въздействие върху качеството на предоставяните здравни грижи (като тук от особена важност е избягването на всякакъв вид дискриминация), както и поради възможните технологични рискове, произтичащи от уязвимостта на устройствата, свързани с интернет (Edgar, 2005). От критично значение в ситуация на световна пандемия от коронавирус е дигиталните здравни услуги да бъдат надеждни, безопасни и от всеобща полза.
Устройствата и технологиите, свързани с H-IoT, трябва да бъдат проектирани така, че да са технологично надеждни и научно издържани, като същевременно гарантират етическа отговорност и зачитане правата и интересите на потребителите (Mittelstadt, 2017). Изборът на дизайн, определящ как потребителите взаимодействат с устройствата и услугите, както и как H-IoT работи в рамките на съществуващите практики в здравеопазването, влияе върху начина, по който H-IoT се възприема от потребителите. Поверителността е ключов проблем, тъй като H-IoT може да създава подробни, дълготрайни записи за личното здраве и активност, които са силно уязвими (Lupton, 2014).
Тук отново възниква проблем с класическата контроверзия между фундаменталните морални категории „сигурност“ vs. „свобода на личността“. От една страна, събирането на подобен тип данни, както изтъкнахме вече, би имало значителен позитивен ефект по отношение превенцията на разпространението на вирусни заболявания, възможността за идентифициране на специфична опасност и своевременна намеса при влошаване на човешкото здраве, разширяване обсега на прилагане на иновативни терапевтични практики и др. От друга страна обаче, чувствително нарастват рисковете от ограничаване на личностната свобода чрез упражняване на дистанционен контрол, възможността за налагане на ограничителни мерки въпреки нежеланието на конкретния човек, дори чрез потенциалната опасност от шантаж и изнудване на базата на събраната здравна информация. Ето защо, от съществено значение е да бъдат осигурени правни гаранции срещу подобни негативни въздействия от етическо естество, като освен това, където това е възможно, самите технологични решения следва да бъдат подбирани и проектирани така, че да осигуряват в максимална степен защита на свободата на личността и на интересите на потребителите като цяло.
След като данните са генерирани от устройство, те биват предавани, обработвани, етикетирани, съхранявани и анализирани. Протоколите за всяка от тези стъпки също могат да бъдат етически чувствителни в своя дизайн. Протокол, който предвижда например съхраняване на данни за неопределено време без ясно определено предназначение, може да бъде по-проблематичен от протокол, гарантиращ съхранение с добре дефинирани ограничения, обхват и цели (Lyon, 2003).
Mittelstadt и съавтори дефинират следните етически принципи при проектирането на H-IoT (Mittelstadt et al., 2017):
-
Осигуряване контрол на потребителите върху събирането и предаването на данни;
-
Итеративно придържане към стандартите за поверителност в индустрията и научните изследвания;
-
Проектиране на устройствата и протоколите за споделяне на данни по такъв начин, че защитата на поверителността на потребителите да бъде по подразбиране;
-
Използване на алтернативни механизми за съгласие при споделяне на H-IoT данни;
-
Осигуряване на съответствие с добрите професионални практики във връзка с полагането на здравни грижи и улесняване включването на медицински специалисти в този тип услуги;
-
Включване на надеждни механизми за осигуряване на прозрачност в съответните H-IoT протоколи, за да се предостави на потребителите възможност за надзор върху техните данни;
-
Докладване за несигурност на данните на потребителите в момента на тяхното приемане;
-
Предоставяне на потребителите на практични и полезни механизми за упражняване на правото им на достъп до данните;
-
Нагаждане на дизайна на устройствата според нуждите на конкретни потребителски групи.
Както и в други подобни сфери, потребителите традиционно получават защита на своите интереси и гарантирана поверителност чрез съответни механизми за регулиране. Достъпът до лични здравни данни, начините на тяхната обработка, както и работата на устройствата, които ги генерират и обработват, по правило са обхванати от строги законови норми и регламенти. Тъй като липсва единно законодателство относно визираните въпроси, трябва в максимална степен да се спазват съществуващите разпоредби и регулации например на европейско и национално равнище, които уреждат в една или друга степен тази специфична материя, като същевременно би било удачно да се обмисли някаква по-обща стандартизация, съгласуване и универсализиране поне на прилаганите комуникационни протоколи в глобален план (Allam & Jones, 2020). На ниво ЕС например се изисква да се предостави възможност за разработване на такива технологии и системи за интернет на нещата, които да са съвместими с основни ценности, като защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни [6]. Според Световната здравна организация, в настоящата епоха на бурен технологичен напредък, включително в областта на здравеопазването, в случаи на извънредни ситуации като настоящата пандемия от COVID-19 от първостепенно значение е спазването на съществуващите насоки и регулаторни практики (включително тези с етическа насоченост) както от страна на здравните специалисти, така и от населението като цяло, за да се гарантира, че съответният здравен риск ще бъде максимално редуциран заедно с евентуалните бъдещи негативни последици (WHO, 2019).
Тук се очертава и един твърде специфичен проблем: кой, образно казано, „стопанисва“ големите масиви от подобни данни – т. нар. „Big Data“, и има правото да оперира с тях. Дали това ще бъде държавата, международни организации от типа на Световната здравна организация, или частни корпорации. В последния случай възникват опасения за наличие на интереси, различни от тези на засегнатото население – свързани с конкуренция, печалби и корпоративна изгода, като евентуалните негативни последствия от това трябва да бъдат ефективно превентирани чрез разработката и въвеждането на подходящо законодателство.
Разглежданият въпрос явно опира, освен до обществено здраве, и до геополитика, тъй като обикновено развитите в икономическо отношение държави разполагат с най-могъщ потенциал да развиват подобни технологии и да упражняват контрол върху тяхното разпространение и използване, съсредоточавайки капацитет за кумулиране и обработка на ценна за здравеопазването информация (събирана от множество страни) – в случая свързана с COVID-19. Моралният проблем е тя да не бъде монополизирана, а разработените на нейна основа терапии, ваксини и пр. да стават достояние и на останалите държави. В крайна сметка, споделянето на данни в случай на глобална пандемия като разглежданата е от полза за всяка държава по света, като укриването на информация (например в началото от страна на Китай), както се оказа, може да застраши живота и здравето на цялото земно население, като абсолютно никой (независимо от социален и икономически статус, раса, етнос и национална принадлежност) не е застрахован, още повече при високите нива на мобилност, характерни за съвременната епоха.
Друг етически проблем, свързан с H-IoT, се свързва с въздействието върху предоставянето на здравни грижи и поддържането или дори засилването на изискванията за „добри практики“ в тази област. Използването на H-IoT може определено да допринесе за по-ефективна и безопасна социална изолация при сложна епидемиологична обстановка като настоящата. Чрез прилагане на устройства за H-IoТ, посещенията в болница или социалният и медицински патронаж по домовете стават далеч по-малко необходими, но същевременно нарастват изискванията към надеждността на съответните технологии, както и опасенията от свързаните с тях рискове, включително от снижаване качеството на дистанционното медицинско обслужване (Wu et al., 2012).
Доколкото прилагането на H-IoT облекчава професионалните ресурси в здравеопазването, тежестта (и съответно – отговорността) често се прехвърля върху членове на семейството, приятели и членове на общността („неформални лица, полагащи грижи“), за да възстанови по някакъв начин междуличностното социално взаимодействие, което в противен случай би се загубило напълно. Тук обаче също възниква проблем от етическо естество: моралните ангажименти, които следва да спазват специалистите по медицински и социални грижи, не са задължителни и за неформалните лица, отчасти защото неформалните грижи не са обвързани с деонтологични кодекси, етически и правни задължения и обучения, присъщи за медицинските професии. По този начин H-IoT трансформира в дълбочина характера на грижата, предлагана на потребителя (Palm, 2013). Присъщата на медиците практическа мъдрост, професионализъм и отговорност до голяма степен се „размиват“, когато грижите се пренасочат към неформални лица или когато взаимодействията лице в лице се модифицират или заменят изцяло от технологично опосредствана медицинска грижа (Coeckelbergh, 2013).
Специфичен риск, отнасящ се до приложението на H-IoT, е и опасността от свеждане на здравеопазването и грижата за пациента само до следене на определени параметри и процеси, които могат лесно да бъдат измерени и/или автоматизирани, и същевременно – пренебрегване или омаловажаване на други важни за здравето показатели (или отклоненията, свързани с тях), които не могат винаги да бъдат установени и мониторирани автоматично.
Покрай световната пандемия бяха лансирани и редица конспиративни теории, свързани с употребата на дигитални устройства. Така например, бившият съветник на американския президент Доналд Тръмп Роджър Стоун изложи своя теория, че Бил Гейтс може да е имал пръст в създаването на коронавируса, така че да може да постави микрочипове в главите на хората под претекст, че са нужни, за да се знае кой е и кой не е тестван за COVID-19 [7]. От друга страна, според израелското издание Ynet, киберексперти са разкритикували остро премиера на Израел Бенямин Нетаняху заради предложението му да бъдат „микрочипирани“ децата, които се завърнат в училищата и детските градини, след като блокадата заради новия коронавирус бъде премахната, с цел да се следи отстоянието между тях да бъде поне 2 м. [8]. Изразено е опасение, че ако информацията с местоположението на децата бъде качена в интернет, в системата може да проникне педофил и да ги дебне пред училищата им, да ги следва и да разпространява информацията в други платформи, което би представлявало сериозна заплаха за сигурността им.
4. Заключение
Прилагането на дигитални технологии в здравеопазването създава разнообразни възможности за подобряване на диагностиката, лечението и профилактиката на различни заболявания и за насърчаване на здравословните навици и практики както сред отделни потребители, така и сред по-широки групи от населението като пациентските групи (Costa, 2014). Тези технологии могат също така да допринесат за по-доброто разбиране на някои съпътстващи фактори, свързани със съответното заболяване, както и да повишат ефективността на работа на здравните организации, което е от особена важност в условията на сложна епидемиологична обстановка като настоящата. Някои автори (Lawpoolsri et al., 2018) считат, че именно придържането към прозрачност, безвъзмездно споделяне, широк достъп и качество на данните е критично необходимо за провеждането на ефективна диагностика, мониторинг и оценка в случай на глобална епидемия, които да помогнат за по-бързото й преодоляване. Като цяло, за пореден път се оправдава по безпрецедентен начин необходимостта от прилагане на етически принципи като солидарност, справедливост, недискриминиране, равни възможности и безкористност, на чиято солидна основа може да се градят надеждите ни за преодоляване на тежки световни кризисни ситуации като пандемията от COVID-19.
Представената обща картина дава нагледна представа за оправданата загриженост на специалистите по етика и за необходимостта от повече отговорност и инициативност от страна на професионалистите в областта на правото и на технологичните иновации, като само с обединените им усилия би могло наистина да се гарантира, че прилагането на дигитални технологии в съвременното здравеопазване ще бъде категорично в полза на обществото, с минимализирани рискове и максимално блокирани възможности за злоупотреба.
С такъв подход би било по-лесно да се споделят здравни данни от различни географски ширини, за да се следи по-добре за възникващи заплахи, да се осигури по-голяма икономическа стабилност и да се гарантира глобалното възстановяване на такива дълбоко засегнати сектори като туризма и авиационните превози, например. Това би било напълно възможно чрез реализиране на повсеместни проактивни инициативи за контрол на разпространението на заразата, включително прилагайки модерни високотехнологични средства.
От първостепенно значение е да се гарантира обаче, че мерките, предприети за ограничаване на вируса, ще надхвърлят националните рамки и програми, разработвайки дневен ред от световен мащаб, в интерес на цялото човечество. В този смисъл, бихме препоръчали на отговорните управленски органи у нас да разработят стратегия и да предприемат инициативи за ефективна международна координация и коопериране по всички възможни параметри и измерения на засегнатите проблеми (както от чисто здравен и технологичен характер, така и в областта на правото и на етиката), за да се постигне силно и трайно синергично въздействие върху капацитета ни за своевременна адекватна реакция при подобни епидемични опасности в бъдеще при максимално гарантиране на интересите и правата на българските граждани.
БЕЛЕЖКИ
[1] https://diginomica.com/coronavirus-spread-digital-healthcare-revolution
[2] https://www.massgeneral.org/cancer-center/news/covid-symptom-tracker-app
[3] https://www.ed.ac.uk/usher/breathe/latest/statement-covid-19-symptom-tracker-app
[4] https://medicine.yale.edu/news-article/22389/
[5]https://www.grandviewresearch.com/press-release/global-iot-in-healthcare-market
[6] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_12_360
[8]https://blitz.bg/svyat/zapochna-se-izraelskiyat-premier-predlaga-chipirane-na-khora_news744576.html
ЛИТЕРАТУРА
Allam, Z., D. Jones. (2020). On the Coronavirus (COVID-19) Outbreak and the Smart City Network: Universal Data Sharing Standards Coupled with Artificial Intelligence (AI) to Benefit Urban Health Monitoring and Management. // Healthcare, 8(1), 46. doi:10.3390/healthcare8010046
Boulos, M. еt al. (2019). An Overview of GeoAI Applications in Health and Healthcare. // International Journal of Health Geographics, 18, 7.
Buckley, C., T. May. (2020). Effects of Coronavirus Begin Echoing Far from Wuhan Epicenter. // The New York Times, Jan. 25. https://www.nytimes.com/2020/01/25/world/asia/china-wuhan-coronavirus.html
Coeckelbergh, M. (2013). E-care as craftsmanship: Virtuous work, skilled engagement, and information technology in health care. // Medicine, Health Care and Philosophy, 16(4), 807–816. doi:10.1007/s11019-013-9463-7.
Costa, F. F. (2014). Big data in biomedicine. // Drug Discovery Today, 19(4), 433–440. doi: 10.1016/j.drudis.2013.10.012.
Edgar, A. (2005). The expert patient: Illness as practice. // Medicine, Health Care and Philosophy, 8, 165–171.
Jiang, F. et al. (2017). Artificial intelligence in healthcare: Past, present and future. // Stroke and Vascular Neurology, 2, 230.
Lawpoolsri, S. et al. (2018). Data quality and timeliness of outbreak reporting system among countries in greater Mekong subregion: Challenges for international data sharing. // PLoS Neglected Tropical Diseases, 12(4), e0006425.
Li, W., M. Batty, M. Goodchild. (2020). Real-time gis for smart cities. // International Journal of Geographical Information Science, 34(2), 311 – 324.
Loncar-Turukalo, T. et al. (2019). Literature on wearable technology for connected health: Scoping review of research trends, advances, and barriers. // Journal of Medical Internet Research, 21, e14017.
Lupton, D. (2014). The commodification of patient opinion: the digital patient experience economy in the age of big data. // Sociology of Health and Illness, 36, 856–869.
Lyon, D. (2003). Surveillance as Social Sorting: Privacy, Risk, and Digital Discrimination. London: Routledge.
Mittelstadt, B. (2017). Designing the Health-Related Internet of Things: Ethical Principles and Guidelines. // Information, 8, 77.
Mittelstadt, B. et al. (2014). The ethical implications of personal health monitoring. // International Journal of Technology, 5, 37 – 60.
Palm, E. (2013). Who cares? Moral obligations in formal and informal care provision in the light of ICT-based home care. // Health Care Analysis, 21, 171–188. doi:10.1007/s10728-011-0199-3.
Stanford Medicine (2017). Harnessing the Power of Data in Health. Stanford, CA: Stanford Medicine.
Tzafestas, S. (2018). Ethics and Law in the Internet of Things World. // Smart Cities, 1, 98–120. doi:10.3390/smartcities1010006
Vashist, S. K. et al. (2015). Emerging technologies for next-generation point-of-care testing. // Trends in Biotechnology, 33(11), 692–705.
WHO (2019). Health Emergency and Disaster Risk Management Framework. Geneva: World Health Organisation.
Wu, Y. H., C. Fassert, A. S. Rigaud. (2012). Designing robots for the elderly: Appearance issue and beyond. // Archives of Gerontology and Geriatrics, 54, 121–126. doi:10.1016/j.archger.2011.02.003
Списание "Етически изследвания" 