Сп. „Етически изследвания“, бр. 9, кн. 1/2024

ПОВЕЧЕ ПРИНУДА ИЛИ ПОВЕЧЕ ЕМПАТИЯ,

ИЛИ КАК Е ВЪЗМОЖЕН БИЗНЕСЪТ

ВАЛЕНТИНА ДРАМАЛИЕВА

Университет за национално и световно стопанство, София

valentinadramalieva@gmail.com

MORE COERCION OR MORE EMPATHY,

OR HOW IS BUSINESS POSSIBLE

VALENTINA DRAMALIEVA

University of National and World Economy, Sofia

Abstract

The article starts with definitions of business, coercion and empathy and considers economic coercion as irrevocable characteristic of business, which shows its specificity in the different types of business relationships – within the company, between companies, with end-users. It is argued that empathy, although seemingly incompatible with business, also plays an important role there. Finding a balance between coercion and empathy is seen not only as a challenge, but also as a good opportunity to achieve profit in business. Various models of ethical behavior are indicated – through them, the free market today presents the balance between coercion and empathy as a necessity.

Keywords: business, coercion, economic coercion, empathy, ethical behavioral models in business.

Уточняване на понятията – основни и свързани

Уточняването на понятията е задължителна изходна позиция за всяко научно изследване – това е предпоставка за разумност, яснота и приемственост, като заедно с това допринася да не се пилее интелектуалната енергия. Изследванията в областта на бизнес етиката, като една приложна етика, често използват понятия, които са добре познати и като че ли нямат нужда от уточнения. Достигнала съм обаче до убеждението, че е много важно те също да бъдат надеждно дефинирани – не само защото върху тях се изгражда теоретичната конструкция, но и защото непрекъснато се връщаме към тях, за да проверяваме истинността на определени хипотези конкретно в тази приложна етика. Заглавието на статията подсказва, че е добре да се определят и трите понятия – принуда, емпатия и бизнес, въпреки житейската им яснота.

„Принуда“ се дефинира в официалния тълковен речник на БАН като „насилие над волята; принуждение“ [1]. Интернет справочниците я определят по-лаконично, като „принуждаване“, и изтъкват, че в българския език има само единствено число. Сочат се и две групи синоними, които добавят смисъл: „1) насилие, натиск, давление, принуждение, гнет, изнасилване, насилване, изнудване; 2) необходимост, нужда, неизбежност“ [2]. Синонимите са много важни за разбирането на понятието.

Принудата е антипод на автономността и на свободната воля. Тъй като се свързва с ограничаване или отричане на свободата, тя обичайно се отхвърля или се оценява като неетична (неморална). Понякога обаче принудата се визира като средство за постигане на автономност, свобода или друга позитивна цел и се оценява като етична (морална). Друг път чрез нея се търси труден баланс между различни, често противоположни, интереси, което също обуславя позитивна оценка. Посочените противоречиви възможности правят смислени въпросите дали принудата може да се прилага етично, както и в каква степен принудата се прилага етично. Тези питания показват, че принудата може да е свързана с различни политики, т.е. с целенасочени действия за постигането на определени значими цели. Към горните особености в разбирането на принудата трябва да добавим и това, че тя има различни превъплъщения, със своя относителна автономност, като например: житейска принуда, психическа принуда, принуда към повторение, правна принуда, държавна принуда, процесуална принуда, административна принуда, икономическа принуда и др. в дългия списък.

Икономическото мислене изяснява принудата чрез противопоставянето на принуждаване и убеждаване като различни начини за установяване на сътрудничество или размяна в икономиката. Дефинирането се свежда до това, че „принуждаване означава установяване на сътрудничество чрез намаляване (ограничаване) на възможностите, а убеждаване означава установяване на сътрудничество чрез предлагане на допълнителни възможности (Heyne, 1991: 367). Това определение обикновено позволява надеждно да се разграничава принудителното от непринудителното въздействие в усилията да се постига взаимодействие чрез всяко поведение, на всички нива и във всички отношения на пазара. Заедно с това ясно се обособява и сферата на икономическата свобода. В този контекст се отделя специално място на принудата, която държавата налага в икономиката, в противовес на доброволната размяна и сътрудничеството; както и на правния регулатор, с които тя най-често си служи; а също и на основните ѝ цели – национална сигурност и обществена полза (Heyne, 1991: 367-76).

Икономическата принуда е конкретизацията, която най-вече ни интересува в този текст. Очевидно става въпрос за особената форма на принуда в икономическата среда. Понятието се употребява в два (оценъчни) смисъла – позитивен и негативен.

Позитивен смисъл е, когато икономическата принуда се свързва с посочения в синонимите по-горе аспект на (2) необходимост, нужда, неизбежност и именно по този начин се диктуват условията и се оказва определен натиск в икономическите отношения.

Негативен смисъл е, когато икономическата принуда е извън контекста на икономическата необходимост и се идентифицира повече със синонимите (1) насилие, натиск, давление, принуждение, гнет, изнасилване, насилване, изнудване и именно те доминират в икономическите отношения. Негативен смисъл има също, когато икономическата принуда се интерпретира като грабеж, измама. Тук критичната точка за негативната оценка обикновено се достига, когато икономическият натиск (принуда) нарушава автономността, суверенитета на страните или националната сигурност [3]. Последният критерий напоследък често наклонява везните към негативна оценка на икономическата принуда на световния пазар и се определя като „нов аргумент в икономиката“ [4]. Възможните мерки за противодействие обаче са познати отдавна, например: налагане на мита; ограничения и забрани на търговията, на инвестициите, на достъпа до пазара. Те се използват активно и днес.

„Емпатия“ (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствие е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. По същество емпатията е „способността да се поставяме в положението на някой друг и да чувстваме това, което вероятно чувства той“ [5]. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран – когнитивна, емоционална, интелектуална“ [6].

Терминът „емпатия“ (empathy) е въведен за първи път през 1909 г. от психолога Едуард Титченър (английски и американски учен; ученик на Вилхелм Вунд), в превод на немския термин einfühlung (чувство) [7]. В тази връзка е интересно да се отбележи, че в цитирания по-горе официален академичен речник (Български тълковен речник, 1993) понятието „емпатия“ не присъства, което показва, че тогава, макар и вече научно утвърдено, то не е било в широка употреба у нас.

Важно е емпатията да се разграничава от съчувствието, симпатията, състраданието, съжалението. Те са емоционална загриженост за съществуването на другия човек или болезнено съпреживяване, като показват едно по-ниско ниво на разбиране и ангажиране със страдащия. За разлика от тях, емпатията е способността действително човек да си дава сметка и да усеща това, което другият човек чувства. Тя е по-високо ниво, защото е не само емоционално, но и рационално обоснована.

Затова някои сочат, че „емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и демонстрира реално желание да се окаже помощ на страдащия човек. Това изисква споделен опит, което е и причината хората да са съпричастни основно към представители на своя вид, но не и към животните. Оказва се, че човешките същества масово симпатизират на кон, например, но не могат да проявят емпатия към него“ [8].

Според много изследователи емпатията „стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение“ [9], както и до „подкрепящо поведение в полза на социалните взаимоотношения, до просоциално поведение, което е от полза за другите, но и за нас самите“ [10], до „начин за усещане на околните“ [11]. Именно затова тя е важна за обществото. Различни теории обясняват емпатията, тъй като тя представлява интерес за много науки: философия, етика, психология, физиология, неврология, социология. Повечето теоретични концепции приемат, че има два основни фактора, които допринасят за способността ни да изпитваме емпатия: генетика и социализация, което обяснява засиления интерес не само на естествените, но и на обществени и хуманитарни науки. Интересно за анализаторите е както защо изпитваме емпатия, така и защо (понякога) не изпитваме. Тези търсения проправят пътя на интердисциплинарни анализи и подходи.

„Бизнес“ е също основополагащо понятие, чието значение трябва да се уточни, въпреки, че изглежда очевидно. Разбирането му е важно и заради това, че при прилагането на етически стандарти [12] те винаги се адаптират към спецификата и целите на съответната среда. Затова за бизнес етиката е нужно винаги да има предвид особеностите на бизнеса, за да е ясно към какво точно се адаптират и как се променят етическите стандарти в тази връзка.

Според едно определение, до което съм достигнала в изследванията си и съм приела като работещо, „Бизнесът е икономическа дейност, свързана с производство, търговия или извършване на услуги, която задължително съдържа размяна, цели печалба и е насочена към задържане на пазара; бизнесът представя реалните отношения между икономическите субекти; той е реализация на принципите на икономическата система в конкретно време и място и от конкретни хора“ (Драмалиева, 2018а: 193).

Към това е добре да се добави и уточнението, че посочените пет същностни характеристики на бизнеса: 1) дейност, която е: производство, търговия или услуга (дейностен компонент); 2) принадлежи към икономическата сфера (икономически компонент); 3) съдържа размяна или покупко-продажба (търговски компонент); 4) преследва печалба като основна цел (спекулативен компонент); 5) насочена е към задържане на пазара (пазарен компонент) – трябва да са изпълнени едновременно, което също добавя нюанс към това иначе банално понятие (Драмалиева, 2018: 40-49).

Посочените специфични характеристики на бизнеса разкриват както собствената определеност на дейността – производство, търговия или услуга, така и обвързаността ѝ с икономиката, размяната, печалбата и пазара, а също и това, че всички те трябва да са налице едновременно. Тези особености показват ясно, че икономическата принуда е неотменима характеристика на бизнеса. Тя произтича от икономическата необходимост, от обвързаността с размяната, от безусловността на печалбата, от изискванията на пазара. Но именно икономическата принуда често се сочи като сериозен аргумент за несъвместимостта на етиката и бизнеса, защото там, където има принуда, обикновено няма място за етика (морал), тъй като липсват автономност и свободна воля. И това не е единственото непреодолимо различие между етика и бизнес.

Всъщност противопоставянето на бизнеса и етиката (морала) е честа практика. Причината е, че обикновено различията между тях се раздуват и абсолютизират до степен на пълното им взаимно изключване. Така в спецификата на морала погрешно се абсолютизира консерватизмът и той се възприема като универсална матрица – напълно непроменлива система, която се гради на емпатия и морални чувства; концентрира се върху духовни ценности и правенето на добро; не допуска никаква принуда и затова няма място в бизнеса, а е пригоден само за житейските отношенния. В спецификата на бизнеса пък погрешно се абсолютизира само тясната обвързаност с икономиката, с материалните ценности и интереси, както и амбицията винаги да се постига печалба, да се съблюдава само собственият интерес, да се използва икономическа принуда, да се дистанцира от емоции и емпатия. Подобно абсолютизиране на различията между бизнеса и етиката (морала) – като сфери, цели, интереси, особености – води до пълно противопоставяне и отхвърляне на възможността за каквато и да е съвместимост (Драмалиева, 2018: 30-39).

Но между бизнеса и етиката има не само различия, а и много пресечни точки. Най-показателни са тези, че и в двете сфери основните участници са хора, които винаги имат общи характеристики, общи цели и общи проблеми; че егоистичният интерес за печалба в бизнеса води и до обществена полза, като задоволява определени потребности на хората; че и в дете сфери е важно да се балансират интересите между различните „страни“ и да се гарантират правата на „участниците“; че и двете сфери са базирани на рационалността и на свободния избор; че и в двете сфери ценностите са много важни, а някои човешки качества (добродетели) са определящи. Тези пресечни точки са и реални възможности за съвместяването им, а това е едно сериозно основание за съществуването на бизнес етиката. Те показват също, че икономическата принуда има своя специфика, роля и гледни точки, поради което тя самата подлежи на етическа оценка в някои случаи.

Икономическа принуда: специфика в различните типове отношения

Икономическата принуда се приема като даденост за бизнеса – тя е формална справедливост и в този смисъл не подлежи на етическа оценка. Затова от етическа гледна точка не задаваме въпроса, дали „сама по себе“ си тя е етична или неетична. В същото време обаче на етическа оценка подлежат средствата, които икономическата принуда използва в бизнеса. Някои средства се оценяват като „неетични“ и така се обособяват етически лимити. Бизнес етиката прилага оценъчен подход не само към икономическата принуда, но и към други същностни характеристики на бизнеса, като печалба, конкуренция, собствен интерес. В тези случаи се оценяват не самите те, а използваните от тях средства.

Като допълнение трябва да се изтъкне и това, че икономическата принуда не винаги е една и съща в бизнеса. Тя има своя специфика в различните типове отношения, които изграждат бизнеса, а именно: (1) отношения във фирмата; (2) отношения между фирмите; (3) отношения с крайните потребители. Затова и етическите стандарти, които могат да се прилагат в тези отношения, също са различни – те винаги се адаптират към съответната среда. Това показва защо икономическата принуда не може да се унифицира, а самата тя също изисква адекватен подбор на етическите стандарти, които да се използват като надеждни критерии за нейната обективна етическа оценка. Както е обичайно, етическите стандарти и тук се адаптират към спецификата на средата – в случая, различните типове отношения. Затова те ще бъдат бегло разгледани.

1. Отношения във фирмата

Добре е да се знае как спецификата на отношенията във фирмата обуславя мястото и характеристиките на икономическата принуда там. Отношенията във фирмата са организационни отношения и са основополагащи за всеки бизнес, защото по определение и по закон бизнесът винаги е формално и структурно организиран (фирми, корпорации, предприятия и др.). Те са отношения между реални хора и затова често се бъркат със житейските отношения, а това не трябва да се случва, защото предизвиква много негативи, неадекватно поведение и дисбаланс. Друга особеност на тези отношения е, че са надличностни – те са отношения между позиции и роли в организацията, а не просто отношения между хора, каквито са житейските отношения. Заедно с това, те са делови, формални и йерархични отношения, поради което се регулират надеждно чрез кодекси, правилници, разпоредби и др.

В тези специфични организационни отношения емпатията заема достойно място и се ползва за стимулиране на просоциално поведение и разумно аргументиране на общите интереси и цели както между членовете, така и между и формалните позиции във фирмата. Принудата също присъства, но само в рамките на икономическото поведение, икономическите характеристики, фирмените роли и организационната йерархия. Така определената, икономическа и организационна принуда е допустима като даденост, а всички други форми на принуда, насилие и тормоз на всяко равнище – физическо, психическо, интелектуално, сексуално, символно (компромати) – са неетични. Те нямат отношение към икономическата даденост и затова са неприемливи. Навсякъде посочените форми на принуда са етически недопустими за човешкото общуване – както в неформалните житейски отношения, така и в деловите отношения, каквито са и тези във фирмата (организацията). По този начин етическите стандарти се прилагат като критерии за обективна етическа оценка и лимитират неетичното поведение във фирмата.

В тази връзка бизнес етиката анализира и систематизира етическите стандарти за организационните отношения и търси механизми да подпомага фирмените отношения при решаване на етическите проблеми (Trevino, Nelson, 1995). Най-често тя създава позитивни организационни модели (напр. етично поведение във фирмата, лоялност, колегиалност, добър мениджър), към които да се стремят и на които да подражават във фирмата, а по този начин се стреми да предотвратява нежеланото поведение. Заедно с това се налага и представата за негативни и недопустими практики в деловите бизнес отношения във фирмата – като нелоялност, нарушаване на права, недобросъвестност, дискриминация, конфликт на интереси, субективизъм, измама, злоупотреба, корупция, некоректни отношения, а сред тях несъмнено попада насилието във всичките му форми – физическо, психическо, интелектуално, компромати, сексуален тормоз. Тези форми на насилие не могат да се възприемат като икономическа даденост, защото нямат общо с това – те са категорично извън икономическата реалност и необходимост.

2. Отношения между фирмите

Добре е да се знае как спецификата на отношенията между фирмите обуславя мястото и особеностите на емпатията и на икономическата принуда там. Отношенията между фирми са същината на бизнеса, защото чрез тях той се установява и се изгражда пазарът. Те не са отношения между хора, а са отношения между структури, които често се определят като „изкуствени морални субекти“. За разлика от организационните отношения, те са в по-голяма степен рационални, делови, формални и конкретни. Те са ясно дистанцирани и се разграничават от житейските етически (морални) стандарти, което се установява лесно и се дължи на съществените различия между житейската и деловата сфери. Тези особености са предизвикателство за ролята на емпатията.

Друга особеност на отношенията между фирмите е това, че се обуславят както от конкуренцията, така и от сътрудничеството. Конкуренцията е същностна и неотменима характеристика за свободния пазар, което оказва влияние. Заедно с това обаче, сътрудничество е не по-малко важно и необходимо, за да съществува пазарът, което също слага свой отпечатък върху тези отношения. Затова бизнес етиката разпростира действието си в отношенията между фирмите в две посоки: от една страна, тя цели да оптимизира конкуренцията, а от друга – цели да осигури и гарантира сътрудничеството. Стимулирането на емпатията се ползва като мениджърски инструмент, чрез който най-логично да се аргументират и разберат тези взаимодействия.

В усилията да се направи по-разумна и по-човешка конкуренцията в отношенията между фирмите, бизнес етиката утвърждава и налага такива етически ценности като: справедливост, честност, лоялност, почтеност, обективност, уважение, доверие. Зачитането им като етически стандарти, както и зачитането на правните закони, създават модела на лоялната конкуренция. Този поведенчески модел има за цел да не допуска определени негативни практики, както и да предотвратява някои противоречия и негативи за бизнес играчите и за пазара, до които води конкурентната надпревара, ако бъде приемана безусловно и на всяка цена.

В усилията да се осигури и рационализира сътрудничеството в отношенията между фирмите, също се прилагат посочените етически стандарти, както и правните закони, свързани със сдружаването. Те се организират в поведенчески модели, като модела на трайно партньорство и модела на добра бизнес практика, които се базират на взаимното зачитане на права и търсенето на общи интереси и цели между различните страни (фирми, корпорации). Посочените модели целенасочено и обосновано (се стремят да) не допускат негативни практики, насилие и принуда, извън икономическата ѝ форма.

Важна особеност на отношенията между фирми е и това, че са симетрични – т.е. фирмите се визират като равнопоставени бизнес субекти с равни икономически възможности за печалба, с равни права, с равни шансове да се възползват от пазарните механизми и предимства. Именно посочената симетричност обуславя някои специфични етически стандарти – като допустимост на възползването в определени граници. Разбира се, тук не става въпрос за възползване без ограничения, а единствено и само за възползване: от собствените предимства; от чуждите грешки, несъвършенства и недостатъци; от шанса и случайността. Възползването тук много наподобява възползването в игрите, където играчът печели благодарение на това, че се възползва от собствените си предимства, умения и от добрия шанс, както и от недостатъците, грешките и лошия шанс на противниковия играч. Именно това възползване прави победата етична. По аналогия и в бизнеса, играчите също могат да постигат печалба, като се възползват от собствените си предимства и добър шанс, както и от слабостите и лошия шанс на другите равнопоставени участници на пазара. Моделът обаче не допуска целенасочено причиняване на негативни въздействия и условия, а само възползване от съществуващото статукво на средата. Игровият модел на възползването е причина често да наричаме бизнеса, и специално отношенията между фирмите, „делова игра“. Моделът се прилага също и в отношенията във фирмата, където деловата конкуренция допуска подобно възползване от собствените предимства и от чуждите недостатъци, именно защото отношенията между хората се визират предимно като отношения между делови роли и позиции, а не като отношения между личности (в живота). В тази връзка трябва да подчертаем, че моделът не се прилага в отношенията с крайните потребители – заради това, че са несиметрични, там под никаква форма не се допуска бизнесът да се възползва.

3. Отношения с крайните потребители

Добре е да се знае как спецификата на отношенията с крайните потребители обуславя мястото и характеристиките на икономическата принуда там. Тези отношения са лицето на бизнеса, представят цялостния му облик. Те са определящи за бизнеса, защото именно чрез тях той постига основната си цел – печалба, а крайните потребители задоволяват определени свои потребности. Икономическата принуда характеризира тези отношения и слага траен отпечатък. Но тя има и своя специфика.

Важна особеност на тези отношения е, че са несиметрични, защото „двете страни“ са неравнопоставени в своите позиции, възможности, роли. Бизнесът се визира като привилегирована страна, защото разполага с икономически предимства – свобода, инструменти, инициативи, възможности, докато крайните потребители са в по-неблагоприятна позиция, защото имат ограничена икономическа свобода, възможности, инструменти. Неравнопоставеността, както беше посочено по-горе, прави възползването недопустимо. Тъй като бизнесът поначало е икономически облагодетелстван и се възползва от икономическите си предимства, то е недопустимо да печели, възползвайки се от крайните потребители, дори и от техните недостатъци и грешки – некомпетентност, наивност, глупост, разсеяност. При неравнопоставеност е неетично също бизнесът да се възползва от крайните потребители, благодарение на които съществува и печели. Тази логика е ясна и категорична – тя напомня житейските отношения, където възползването е неморално – не се допуска някой да се възползва от слабостите, различията, лошия шанс на останалите хора. Очакваното поведение в такава ситуация е да се прояви разбиране, съчувствие, състрадание, емпатия.

Подобни са очакванията и в отношенията на бизнеса с крайните потребители. В тези отношенията най-силно присъстват емпатията, поставянето на мястото на другите, както и разумните доводи от тяхната гледна точка на потребители и хора. Съчувствието, дори филантропията също са допустими, но е добре те да не остават само емоции, а също да се рационализират и да постигат емпатия. Затова в отношенията с крайните потребители бизнес етиката най-вече търси баланс между икономическата принуда и емпатията. И това трябва да се разглежда не само като предизвикателство, но и като добра възможност за постигането на печалба, която е безусловна цел за бизнеса.

Очертаната по-горе специфика на отношенията с крайните потребители налага различни очаквания, които кристализират в етически изисквания като: близост до клиента (не само физическа, но и близост до мислене, желания, потребности, вкусове); уважение на клиента; честност и информиране на клиента; дискретност към клиента; зачитане правата на клиентите – човешки, икономически, граждански; задоволяване на потребностите на клиентите; опазване на здравето и живота – не само на потребителите, но и на обществото; опазване на околната среда; контрол на манипулативността; справедливо възмездяване на причинени щети на потребителите.

Етическите стандарти, които са важни за отношенията с крайните потребители, се налагат и утвърждават на свободния пазар чрез: модела на добрата бизнес практика, модела на добрата репутация, модела на корпоративната социална отговорност. Така те се фаворизират, а същевременно се стимулира етичното поведение на пазара.

Етическите модели в бизнеса са утвърдени обичайни етични практики в бизнеса, които се приемат като еталон за правилно поведение или като цел за постигането му (Драмалиева, 2018: 199). Тези поведенчески модели съчетават постигането на икономическите цели със зачитането и съблюдаването на ценностите, нормите и принципите на бизнес етиката. По този начин се улеснява общуването както между самите бизнес агенти (във фирмите и между фирмите), така и между бизнес агентите и крайните потребители, а заедно с това се предизвиква общественото одобрение. Търсенето на разумен баланс между икономически правилното и етически правилното поведение на пазара не увеличава директно печалбата и ефективността, но създава условия за успешен бизнес. Съблюдаването на успешни и утвърдени бизнес модели все повече се възприема като важно конкурентно предимство на пазара и затова се превръща в цел на много бизнес агенти, които го приемат за разумно предизвикателство. Това обуславя и представата за адекватно пазарно поведение.

Заключение

Очевидно е, че емпатията, макар и на пръв поглед несъвместима с бизнеса, има значима роля за функционирането му на различни нива и аспекти. Защото тя е свързана с разумното алтруистично поведение за поставяне на мястото на другата страна, за разбиране на чуждите позиции и потребности; за съвместяване на общите интереси и цели; за търсене на разумен компромис. Емпатията е едно от важните условия за успех и просперитет във всяка делова сфера. Всеки търговец е наясно колко е важно да усъвършенства когнитивното ниво на емпатичните си способности – не само да почувства, но и да разбере мотивите, изводите, решенията на клиентите и на крайните потребители; да прояви загриженост и за другите хора; да се прояви като социално същество. Няма също и добър мениджър, който да не използва емпатичен подход в работата си [13]. Емпатията създава и стимулира множество добри възможности.

Добра възможност е това, че заедно със засилването на емпатията у хората се повишава и възможността за създаване на положителни социални контакти и изграждане на доверителни отношения, а доверието е важно за всички нива в бизнеса.

Друга добра възможност е, че емпатичните способности, от една страна, са заложени у всички по рождение, а от друга – могат да се възпитават и надграждат във всяка възраст. Това е надеждна предпоставка за амбицията на разумните хора и в бизнеса целенасочено да ги развиват, като важен аспект във формулата на професионализма си.

Добра възможност е също и това, че емпатията може да се визира и използва като двигател, който да променя политиката, икономиката и обществото. Някои автори наблягат на идеята, че подобна съпричастност и състрадание могат да променят коренно живота на отделните хора и на цялото общество. Припомняйки, че политиката е умението да се управлява от името на народа, те изтъкват необходимостта да се осигури сътрудничество на експерти, които да предлагат адекватни решения на проблемите [14].

Видно е, че в различните отношения, които изграждат бизнеса, икономическата принуда и емпатията не се изключват, а имат своето балансирано присъствие. Търсенето на баланс между тях се приема не само като предизвикателство, но и като добра възможност за постигането на печалба, която е безусловна цел за бизнеса. Добър вариант за реализирането на тази възможност днес са различните поведенчески модели, които се фаворизират на свободния пазар като надеждни. Затова модерният мениджмънт гледа на бизнес етиката като на икономически инструмент – т.е. средство за постигане на печалба. Добрите мениджъри успяват да ползват и да наложат утвърдените поведенчески модели, като лоялност, колегиалност, етично поведение в бизнеса, добра бизнес практика, лоялна конкуренция на пазара, трайно партньорство, добра репутация в бизнеса, корпоративна социална отговорност. А по този начин те изграждат модела добър мениджър, като печеливш и търсен. Това е насочено и към постигането на една по-голяма и смислена рационалност не само в бизнеса, но и в обществото като цяло.

БЕЛЕЖКИ

[1] Цит. по: Български тълковен речник, 1993, 751.

[2] Цит. по: Принуда – Речник на българския език. Available at: https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B0 [Accessed 20.05.2024].

[3] Националната сигурност се налага като важен критерий в тази връзка за оценяването на икономическата принуда, заради което дефинирането на понятието е много важно. Според Концепцията за националната сигурност на Република България (1998): „Национална сигурност“ има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват“. Според Закона за защита на класифицираната информация (2002): „Национална сигурност“ е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива“ (Сигурността на републиката като нов аргумент в икономиката – ИПИ.).

[4] Цит. по: Сигурността на републиката като нов аргумент в икономиката – ИПИ. Available at: https://ime.bg/articles/sigurnostta-na-republikata-kato-now-argument-w-ikonomikata/ [Accessed 20.05.2024].

[5] Цит. по: Какво е емпатия и защо е важна тя – Фрамар. Available at: https://psychology.framar.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8F%5BAccessed 20.05.2024].

[6] Цит. по: Емпатия – Уикипедия. Available at: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F [Accessed 20.05.2024].

[7] Цит. по: Какво е емпатия и защо е важна тя – Фрамар.

[8] Цит. по: Емпатията – начин да усещаме околните – Фрамар, Available at: https://psychology.framar.bg/%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 [Accessed 20.05.2024].

[9] Цит. по: Емпатия – Уикипедия.

[10] Цит. по: Какво е емпатия и защо е важна тя – Фрамар.

[11] Цит. по: Емпатията – начин да усещаме околните – Фрамар.

[12] Етическите стандарти в бизнеса са съвкупността от наложили се в обществото значими етически ценности, норми, принципи и модели (утвърдени обичайни практики), които са адаптирани към спецификата на икономическата среда и се използват като критерии за оценка и за регулиране на поведението в интерес както на бизнеса, така и на обществото (Драмалиева, 2018а: 200). Тази съвкупност се превръща в етически стандарти, именно когато се използва като еталон (критерий) за сравнение при моралния избор и при осъществяването на обективната етическа оценка.

[13] Цит. по: Емпатията – начин да усещаме околните – Фрамар.

[14] Цит. по: Как състраданието може да промени политиката, икономиката и обществото – Фрамар. Available at: https://psychology.framar.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE [Accessed 20.05.2024].

ЛИТЕРАТУРА

Български тълковен речник. (1993). С., Издателство на БАН.

Драмалиева, В. (2018). Бизнес етика – философски прочит. II изд. С., ИК – УНСС.

Драмалиева, В. (2018). Бизнес етиката в съвременния мениджмънт. С., ИК – УНСС.

Beauchamp, T. L., Bowie, N. E (2004). Ethical Theory and Business. USA, Prentice Hall.

Heyne, P. (1991). The Economic Way of Thinking. 6^th ed. USA, Macmillan Publishing Company.

Trevino, L. K., Nelson, K. A. (1995). Managing Business Ethics. USA, John Wiley & Sons, Inc.

Уикипедия. (20.05.2024). Принуда към повторение. Available at: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 [Accessed 20.05.2024].