Сп. „Етически изследвания“, бр. 9, кн. 1/2024

НОРМАТИВНИЯТ ЛАБИРИНТ: МЕРКИ СПРЯМО ДЕЦАТА

ЗДРАВКО АНГЕЛОВ

Институт по философия и социология, Българска академия на науките

zsangelov@gmail.com

THE NORMATIVE MAZE: MEASURES RELATIVE TO CHILDREN

ZDRAVKO ANGELOV

Institute of Philosophy and Sociology, Bulgarian Academy of Sciences

Abstract

At the present moment Bulgaria, two types of measures (educational and protection) are applied to children which are opposed at the normative level and are complemented on the area, which leads to the need to reform the system.

Keywords: educational measures, protection measures.

През 50-те години на ХХ в. в България започва изграждането на система за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Системата на Трудововъзпитателните училища (ТВУ) като неин основен компонент е мястото, където се коригира, поправя и превъзпитава провинилия се малолетен/непълнолетен т.е. той се отделя от семейната среда и институционализира. След краха на режима на държавния социализъм се създава система за закрила на детето, която акцентира върху правата на детето и предоставя подкрепа и грижа в семейна среда (в общността) на детето в риск/в конфликт със закона и се стартира процес на деинституционализация. Наличието на двете системи (макар, че системата на ТВУ и нейния приемник системата на Възпитателни училища – интернати (ВУИ) и Социално-педагогически интернати (СПИ) към настоящия момент е закрита) и съответното им законодателство създава противоречия в прилагането на съществуващия норматив. Системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните налага възпитателни мерки, а системата за закрила на детето прилага мерки за закрила на детето. Всяка от двете системи има собствен понятиен апарат и алгоритъм, който се следва при наличие на проблем. Образователната система със специфичните си социални функции е призвана да прилага мерки спрямо проблемното дете и да партнира на съществуващите две системи.

Как се осигурява социалната защита на децата? Какви действия се предприемат с детето в конфликт със закона/детето в риск? Как през идеята за деинституционализация се провежда превенция за децата и преодоляване на различните форми на институционализация, регламентирани през нормативната уредба и в (по същество противоречивите помежду си) законови нормативни актове? За да се отговори на поставените въпроси следва да се разгледат мерките по отношение на детето налагани и/или прилагани от двете системи.

Възпитателни мерки

С приемането на Закона за борба с детската престъпност (1958 г.) преименуван като Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – ЗБППМН (1961 г.) се поставя началото на практиката на налагане на възпитателни мерки (най-крайната, от които е настаняване в ТВУ) спрямо малолетните и непълнолетните лица в България. През системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се конституира на нормативно равнище деликвентното дете, което следва да се настани в институция с цел прилагане на корекционно възпитание, за да се поправи и като следствие да се върне в обществото. По смисъла на ЗБППМН възпитателните мерки се налагат след възпитателно и/или съдебно дело.

Крахът на режима на държавния социализъм води до реформиране на системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – процес, протичащ на етапи, плавно и въпреки съществуващата съпротива. Промените в ЗБППМН се налагат заради поети от България ангажименти, свързани с редица международни договори (напр. Конвенция на ООН за правата на детето) и приети въз основа на тях национални устройствени или отраслови закони за закрила на детето. Преобразуващата се система не цели премахване налагането на възпитателните мерки като средство за поправяне и превъзпитание на провинилия се младеж, а трансформиране като започват да изпълняват двойна функция. Първо, от времето на режима на държавния социализъм се запазва субординирането на възпитателните мерки, които се налагат една след друга като възходящи. Второ, възпитателните мерки следва да са съобразени с правата на детето, съобразно възприетата нова философия на държавата, концентрирана около правата на човека и в частност на детето.

Възпитателните мерки налагани върху малолетните и непълнолетните лица са упоменати в чл. 13 от ЗБППМН и са както следва: 1. предупреждение; 2. задължаване да се извини на пострадалия; 3. задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението; 4. поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи; 5. поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател; 6. забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения; 7. забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица; 8. забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес; 9. задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности; 10. задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото; 11. настаняване в социално-педагогически интернат; 12. предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца; 13. настаняване във възпитателно училище-интернат.

Необходимостта да се осигури най-добрия интерес на детето и да се съблюдават правата му налага прецизиране на наличното законодателство. Установената процедура от ЗБППМН противоречи на международните стандарти. Тук следва да се посочи, че настаняването на лице във ВУИ е с постановление от прокурор, което се реализира при отсъствие на безпристрастен орган. Функциите на прокурора по отношение на делото са в обвинителната част и при решаване на делото по същество. Адвокатска защита не се допуска и така обвиняемия е лишен от защита, което е в нарушение на равенството на страните. Нарушава се правилото да се призовават свидетели и да се извърши кръстосан разпит. Не се прилагат наказателноправните правила за събиране на доказателства. Липсва изискването обвинението да докаже твърденията си и правото на детето да не дава обяснения (да запази мълчание); не е гарантирана свободата от самообвинение, както и правото на обвиняемите да се ползват от презумпцията за невиновност. Не се предоставя време на обвиняемите да подготвят своята защита. С промените от 2004 г. в ЗБППМН част от тези несъответствия с международните стандарти са премахнати (Матеева, 2008: 35 – 36). Запазва се обаче липсата на състезателност в производството пред Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Съставът, който разглежда възпитателното дело съвместява едновременно обвинителната и ръководно-решаващата функция. При наказателноотговорния непълнолетен функциите се реализират от различни правни субекти, които са страни в процеса и по този начин се гарантира състезателност. Презумпцията за невиновност не се прилага в ЗБППМН. Не се прилагат утвърдените наказателнопроцесуални способи за събиране на доказателства. При подготовката на наказателното дело не се провежда предварително разследване (досъдебно производство), както е при наказателния процес.

Настаняването във ВУИ става след съдебно решение, а в СПИ след възпитателно дело от съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Настаняването е крайна мярка. Преди да се пристъпи към дело се следва определена процедура. Местните комисии провеждат възпитателно дело. Простъпките на малолетните и непълнолетните се разглеждат от местните комисии в състав: председател и двама членове, определени за всяко възпитателно дело от председателя на комисията измежду нейните членове. В зависимост от конкретния случай може да се привличат и други членове на комисията или специалисти като: педагог, психолог, психиатър, социален работник и други. В ЗБППМН се разглеждат четири вида простъпки: общественоопасно деяние, правонарушение, противообществена проява и престъпление, за което деецът е освободен от наказателна отговорност.

Възпитателни мерки, които могат да налагат местните комисии са: настаняване в СПИ; предупреждение за настаняване във ВУИ, с изпитателен срок до 6 месеца и настаняване във ВУИ. Когато е приложена мярката предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок от 6 месеца и малолетният/непълнолетният извърши значителна противообществена проява в 6-месечния изпитателен срок местната комисия му налага възпитателна мярка настаняване във ВУИ. Когато при разглеждане на простъпката се установи, че малолетните и непълнолетните са подбудени към извършването ѝ от пълнолетни лица, местните комисии сезират компетентните органи за привличането на тези лица под отговорност. Адвокатска защита при местните комисии не се допуска. Пред местната комисия следва да се представят всички доказателства по възпитателното дело. След приключването на делото общественият защитник, непълнолетният или родителите (лицата, които ги заместват) могат да обжалват в 14-дневен срок наложената възпитателна мярка без мярката настаняване във ВУИ.

Съдът, когато се произнесе, относно незаконосъобразно решение или противоречиво на доказателствата, го отменя и връща преписката за ново разглеждане от друг състав на местната комисия. Решението на втория състав на комисията е окончателно. Когато е приложена мярката настаняване във ВУИ местната комисия служебно изпраща цялата преписка на районния съдия. Съдията я разглежда в закрито заседание и проверява дали са спазени от комисията разпоредбите на закона по издаването на решението и преценява неговата законосъобразност и обоснованост. Произнася се в 3-дневен срок от получаване на преписката с мотивационно решение. Институциите на равнището на нормативното устройство се променят видимо. Започват да се разграничават техните съдебни и социални функции. Налична е възможност подследственият да се представлява от адвокат в съда и да обжалва решението на съда.

Спрямо малолетните и непълнолетните, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от НК се налагат следните възпитателни мерки: предупреждение; задължаване да се извини на пострадалия; задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението; поставяне под възпитателен надзор на родителите, със задължение за полагане на засилени грижи; поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател; забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения; забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица; забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес; задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности; задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото; настаняване в СПИ; предупреждаване за настаняване във ВУИ, с изпитателен срок до 6 месеца; настаняване във ВУИ. Най-общо промяната се изразява в преобразуването и преименуването на интернатите във ВУИ и СПИ. Изменението е в посока на повече права за извършителите на простъпки, изразено с въвеждане фигурите на социален работник и на обществен защитник. От 2004 г. функцията на обществения защитник е заменена с адвокатска защита и при настаняване в СПИ. Престоят във ВУИ и СПИ е до 3 години, а не до завършване на образованието или до навършване на пълнолетие, както е до 1996 г.

Възпитателни мерки се налагат след съдебно решение в случаите, когато се касае за извършено престъпление от непълнолетно лице. За да може непълнолетното лице да бъде подведено под наказателна отговорност, то трябва да отговаря на определени условия. Непълнолетното лице може да носи наказателна отговорност т.е. да бъде „субект на престъпление“, ако „към момента на своята проява то е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи простъпките си“ (Матеева, 2008: 20). След установяване вменяемостта на дееца и в случаите, когато подсъдният е непълнолетен съдът е длъжен да изследва доказателствата и да установи дали дееца разбира деянието си. След като се установи, че непълнолетният е наказателно отговорен за него се налагат възпитателни мерки по ЗБППМН. Следователно „непълнолетният ще бъде наказателно отговорен за деянието, ако и доколкото е бил в състояние да разбира свойството и значението му и да ръководи своите постъпки“ (Матеева, 2008: 20). Съдът образува дело и го насрочва в 14-дневен срок от постъпването на жалбата. След образуване на делото, съдът незабавно изисква от председателя на местната комисия възпитателното дело. Районният съд го разглежда еднолично в съдебно заседание при закрити врата с призоваване на малолетния/непълнолетния, родители, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и председателя на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка. Съдът може да събира нови доказателства. След изслушване на лицата съдът се произнася в 3-дневен срок с мотивирано решение, с което: потвърждава решението на местната комисия; отменя решението и налага друга възпитателна мярка по ЗБППМН; отменя решението и изпраща делото на прокурор, когато деянието съставлява престъпление; отменя решението и прекратява делото, когато установи, че не е извършена противообществена проява или, че тя не е извършена от малолетния/непълнолетния, или че извършеното деяние е незначително. Решението е окончателно и препис от него се изпраща на съответните лица. В зависимост от това дали непълнолетният е наказателно отговорен или не, се определя въздействието върху него. С промените в ЗБППМН процедурата пред местните комисии все повече наподобява наказателното съдопроизводство, въпреки че се осъществява от извън съдебен независим и основан на общественото начало орган. Това е видно при сравнение между наказанията, налагани на непълнолетни, съгласно чл. 62 от НК и възпитателните мерки, прилагани съгласно чл. 13 от ЗБППМН. Така например наказанието обществено порицание съответства на мярката предупреждение; наказанието лишаване от свобода – на настаняване във ВУИ и в СПИ. Тези сходства изразяват желанието на законодателя да наложи максимално поправително въздействие, независимо от институцията, която ще го приложи. Въпреки сходствата между санкциите, прилагани върху наказателно отговорните и наказателно неотговорните непълнолетни съществуват и редица различия. Възпитателните мерки не са държавна принуда, а целят поправително и изправително въздействие. Още, възпитателните мерки имат предупредително и сплашващо въздействие върху извършителя. При налагането на наказания се поражда съдимост, а при възпитателните мерки – не. Разлики се забелязват и при начина на осъществяване на контрол при изпълнението на наказанията и възпитателните мерки. При наказанията контролът се оказва от прокуратурата, при възпитателните мерки – от инспекторите при детска педагогическа стая (ДПС), от секретаря на съответната местна комисия или от негов представител. С промените през 2004 г. и възможността за обжалване съдът се въвежда в решаването на делата като втора инстанция за налагане на най-тежките мерки в ЗБППМН след местната комисия.

Провеждането на наказателни и възпитателни дела върху непълнолетни води до необходимостта от създаване на специализирани съдилища за непълнолетни. Институционалният опит в България е свързан със създаването на нормативно ниво на подобен съд през 1943 г., който никога не е функционирал. Решаването на въпросите, свързани с детското правосъдие следват различни дискурси. Единият от тях е реформа на съществуващата система на борба с противообществените прояви, актуализиране на законодателството и приемане на нови закони. Как се реализира идеята за закрила на детето и предпазването му от институционализация и как двете системи, които си противоречат се преплитат и допълват взаимно?

Мерки на закрилата

Закрилата на детето се основава на 8 принципа съгласно Закон за закрила на детето (2000 г.). Първият: „зачитане и уважение на личността на детето“ [1] поставя детето като основен приоритет. То става център на внимание, на грижа, но в същото време се акцентира върху него като значим социален субект/фактор, като деец и фактор, който трябва да се вземе под внимание за определяне на стратегиите за неговото развитие. С поставянето на „отглеждане(то) на детето в семейна среда“ [2] като втори принцип се залага на семейството и семейните ценности, като основни и първостепенни при отглеждането и възпитанието на детето. Третият принцип „осигуряване по най-добър начин интересите на детето“ [3] трябва да гарантира, че ще бъдат осигурени най-добрите условия за детето. Изисква се налагането на специална закрила при условие, че дете е в риск или е с изявени дарби (четвърти принцип). За по-добрата ефективност при прилагането на закона се прилага „насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрила на детето“ [4], което очертава петия принцип. Като шести принцип се приема необходимостта от „подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация“ [5]. За да се избегнат неблагоприятните последствия за детето и за да може да бъде осигурен живота му при най-благоприятна за него среда ограничителните мерки трябва да са с временен характер (седми принцип). Осмият принцип се свързва с налагане на мерки в ограничен срок и при контрол, относно ефективността им. Принципите на закрила очертават детето като основна ценност и неговото семейство. С приемането на Закона за закрила на детето се поставя нормативното начало на деинституционализацията в България. Зачитането и уважението на детската личност предполага индивидуална грижа за всяко дете. Отглеждането в семейна среда води до минимизиране намесата на институции в живота на детето. Мярката настаняване в институция следва да бъде предоставяна само в краен случай. Мерките на закрила в и извън семейна среда, предоставени от закона са: съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; настаняване в семейство на роднини или близки; настаняване в приемно семейство; настаняване в специализирана институция; полицейска закрила. Оказва се и специална закрила, която се предоставя на „дете в риск“ или на „дете с изявени дарби“. Мерките на закрила се явяват в противовес на възпитателните мерки от ЗБППМН. Важно е да се отбележи, че грижата за детското поведение предполага свързаност и преливане между различни институции и гражданското тяло. Тази връзка вече следва да е организирана не като директно административно нахълтване в живота на детето и семейството, а да се уреди посредством установяване на фактите и стремеж към поправяне на семейната среда, чрез подкрепа вместо наказуемост. Втора глава от Закона за закрила на детето – „Права на детето“, разделена в седем параграфа описва правата на детето и мероприятията за тяхното осигуряване. Основни права на детето са право на закрила, закрила срещу насилие, право на изразяване, права относно информиране и консултиране, защита на религиозните убеждения. Детето се ползва с права при участие в процедури в случаите, когато има административно или съдебно производство. Органите на закрила на детето, съблюдаващи зачитането и спазването на неговите права, са детерминирани в глава трета от Закона за закрила на детето. Създава се Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), която е единственият специализиран орган на Министерски съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето в България. Към агенцията се изгражда Национален съвет за закрила на детето, който е с консултативни функции. Агенцията организира и координира осъществяването на държавната политика за закрила на детето; разработва стратегии за закрила на детето, изразени в подготовка и провеждане на програми на национално и регионално ниво за осъществяване на детската закрила; осигурява за тези програми необходимите финансови средства и ги разпределя между отделите за закрила на детето. ДАЗД има и нормотворчески функции, изразени в предложения към Министерски съвет относно нормативни актове за закрила на детето. В правомощията на ДАЗД е да организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето, както и да осъществява международно сътрудничество.

За оказването на конкретна практическа закрила на детето се създава и поддържа Национална информационна система за децата, нуждаещи се от специална закрила; за осиновяване или за настаняване в специализирани институции.

Основана по този начин ДАЗД, заедно със създадения към нея Национален съвет за закрила на детето, представлява консултативен надзорен орган.

На регионално ниво в страната функциите по закрила на детето се осъществяват от Общинската служба за социално подпомагане (ОССП), която е „специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината (…), към която се обособява отдел за закрила на детето“ [6]. Отделът за закрила на детето към съответната община прилага конкретните политики по въпросите, свързани с децата.

Възпитателните мерки и мерките на закрила намират приложение в образователната система. Наблюдава се преплитане между дисциплинарният дискурс, характерен за борбата и дискурсът изграден около закрилата. Двете системи, които се противопоставят на нормативно ниво на терен взаимно се допълват и едновременно с това са алтернатива една на друга. Това става възможно заради липсата на приет правилник за прилагане на Закова за предучилищното и училищното образование, поради което системата на борбата все още се явява партньор на училището в стратегиите за противодействие на насилието и тормоза в училищна среда.

Заключение

Реформата в сферата на детското правосъдие след 1989 г. се случва в условията на противопоставянето на системата за борба с противообществените прояви (наследена от режима на държавния социализъм), налагаща възпитателни мерки спрямо малолетните и непълнолетните и системата на закрила на детето прилагаща мерки на закрила. Успешен завършек на реформата е възможен при условие, че се въведе общо законодателство, което да прилага един вид мерки за детето; и се създаде единна система, която да съблюдава това законодателство.

БЕЛЕЖКИ

[1] Вж.: ДВ, бр. 48 от 13. 06. 2000 г.

[2] пак там.

[3] пак там.

[4] пак там.

[5] пак там.

[6] пак там.

ЛИТЕРАТУРА

Вучкова, С. (2011). Възпитателни мерки за малолетни и непълнолетни правона-рушители. С., Сиби.

Канушев, М. (2015). Престъпление и наказание в националната държава. Историческа социология на наказателните политики в България. Том I. С., Изд. на НБУ.

Канушев, М. (2016) Наказателните практики на комунистическия режим. Историческа социология на наказателните политики в България. Том II. С., Изд. на НБУ.

Канушев, М. (2020). Наказателните стратегии в демократичното общество. Историческа социология на наказателните политики в България. Том III. С., Изд. на НБУ.

Матеева, Ю. (2008). Правен режим на непълнолетните правонарушители. С., Сиела.

Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. С., УИ „Св. Климент Охридски“.

Законови и нормативни актове:

Закон за закрила на детето. ДВ, бр. 48, 13.06.2000 г.

Закон за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. ДВ, бр. 59, 29.07.2016 г.

Закон за предучилищното и училищното образование. ДВ, бр. 79, 13.10. 2015 г.

Наказателен кодекс. изм. ДВ, бр.32, 27.04.2010 г.

Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование [https://mon.bg › upload › Mehzm_protivodejstvie_tormoz_281217], последно посетен на 22. 12. 2019 г.

Конвенция на ООН за правата на детето (2014) Available at: https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf, [последно посетен на 11.11.2019 г.]